Пастирски живот и пастирска лексика от Софийско

Още от Великден, но особено около Гергьовден, агнешкото по магазините става ключова тема за медиите. Възможно е и за масовите потребители да е така, поне представата за истинска богата гергьовденска трапеза задължително е свързана с крехката плът на милите животинки. Освен тези гастрономически асоциации обаче, все си мисля, че дори у най-младите градски чеда стои някакъв далечен неосъзнат спомен за онази съдбовна връзка между човека и добитъка – стоката, мъката, както са казвали прадядовците ни. Защото животът и добруването им са били пряко зависими от числеността и състоянието на домашните животни – особено на овцете. Така че с благодарност и топлота посвещаваме едно предаване на тези кротки и благи създания.

В края на миналия век доц. Йоанна Кирилова изследва пастирската лексика в четири софийски села – Бракьовци, Искрец, Брезе и Добравица. От разговорите и анкетите с местни жители, родени в началото на века, се очертава картината на бита и поминъка на населението, пряко свързан и зависим от отглеждането на добитък.

Прави впечатление богатството от термини специално за онези животни, които имат стопанско значение според възрастта, пола и предназначението им. Интересни диалектни наименования имат хората, които ги отглеждат, според йерархията и дейностите им. Отделно постройките, приспособленията, предметите, местата за паша, обработването на млякото, търговията и прочие тънкости също са назовани и описани подробно и живописно на местния западнософийски говор. 

В звуковия файл можете да чуете и части от разказите на възрастните хора, записани и точно възпроизведени от доц. Кирилова.