Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една модерна жена

Фигурата на Клеопатра е съизмерима с тази на Елизабет І

Снимка: БГНЕС

"Ако носът ѝ беше по-къс, днес лицето на света щеше да е различно", кисело ще каже по неин адрес един математик, живял около 18 века след нея. Коварна прелъстителка, пресметлива владетелка, пагубна красавица, чаровна умница – каква е била Клеопатра, една от най-прочутите исторически личности?

Животът и царуването на последната представителка на Птолемейската династия съвпада с повратни моменти от историята и игрите на власт между могъщи мъже като Цезар, Касий, Брут, Марк Антоний, Октавиан. С края на управлението ѝ приключва елинизмът, един от бляскавите периоди в историята.

Казват, че Клеопатра е първата жена в историята, която съумява да използва репродуктивните си способности като мъж – т.е. за да укрепи властта си.

Тя познава медицината и отровите – както знаем от историята. Била е жена с блестяща култура, режисирала е с безпогрешен усет появата си в подходящия момент на подходящото място. Съумяла е да укрепи трона си, да осигури мир и просперитет на страната си, да бъде богиня закрилница на страната си, майка на децата си и... жена.

Как да влезем в обувките ѝ и да разберем какво я е движело – вероятно този въпрос провокира Алберто Анджела, италиански антрополог, археолог и блестящ популяризатор на историята. Анджела съумява да представи интригуващо историческия фон и да приближи до нас не само "най-голямата поп-звезда на древността", но и един от решаващите европейската идентичност периоди в историята.

Чуйте разговора с Паулина Мичева за Клеопатра, Рим, Александрия и книгите на Алберто Анджела.

Алберто Анджела (р. 1962 г.) е италиански археолог, антрополог, журналист, документалист и блестящ популяризатор. От дете обикаля света с баща си, известния телевизионен журналист Пиеро Анджела, научава няколко европейски езика и придобива огромна космополитна култура. Стилът на Анджела помирява три жанра: археологическата монография (заради съдържанието), известното четиво (заради стила) и романа поради картинно пресъздадените нрави и усета за духа и атмосферата в античния свят.
Българската публика го познава от книгите му: "Един ден в Древен Рим", "IMPERIUM. Пътешествието на една монета из Римската империя", "Любов и секс в Древен Рим" и др.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Боряна Делийска и д-р Фани Цуракова

За докторската слушалка и за книгата

Колко труден е преразказът по темата от първо лице на две дами, лекари и творци, в ден като 24 май? В студиото гостуваха нефрологът проф. Боряна Делийска и психиатърът д-р Фани Цуракова. Поставихме акценти върху много проблеми и въпроси – някои чисто медицински, други – философски. Говорихме за болестите и болките по тялото и душата, за надеждата..

публикувано на 27.05.25 в 16:34

Еврика! Успешните българи на Панаира на професиите в SOS Детски селища, България

Сдружение "SOS Детски селища България" организира своя пръв Панаир на професиите в с. Дрен. Той е част от проекта "Пътешествие в света на науката и технологиите – от магията на глината до тайните на Космоса". С убеждението, че изграждането на успешни млади хора започва още в ранното детско развитие, продължава в училище, а и след това, над 40 фирми и..

публикувано на 26.05.25 в 17:05
Гледката от горе

Бешбармаг – планината, която изпълнява желания

Планината Бешбармаг е едно от най-красивите и мистериозни места в Азербайджан. Намира се недалеч от Баку и всъщност е не особено импозантна скала, но затова пък обрасла с легенди и истории. Тук се намират останките от древна защитна крепост, построена от сасанидските владетели през 6-7 век сл. Хр. Руините на светилището Хизир Зинде, датиращо от..

публикувано на 26.05.25 в 09:15
проф. Радостина Александрова

Генна мутация променя продължителността на съня при хората

Повечето хора обикновено спят между седем и девет часа всяка нощ. Науката твърди, че някои хора могат да се чувстват добре само с четири часа сън, като са напълно отпочинали и готови за работа. Звучи като суперсила, а за някои щастливци това е генетична реалност. Изследователите отдавна се интересуват от хората, които естествено спят кратко време...

публикувано на 25.05.25 в 12:30
Таня Петрова, Антон Митов, Стоян Стоянов и Милена Кондева

Цифровизация на словото

В деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – 24 май, събеседниците на Антон Митов говорят за единните стандарти и методология за дигитализиране на музейно, библиотечно и аудио-визуално съдържание. Или накратко – за процеса на преобразуване на информация в цифров (електронен) формат в БНР...

публикувано на 24.05.25 в 16:20