Космосът е неизчерпаем източник на знания за света около нас и за създаване на бъдещи науки.
България е страна, която има своите предишни успехи в космическите науки и сега продължава да работи по космически изследвания, разказа доц. д-р Владимир Божилов – астрофизик, преподавател в катедра "Астрономия" на Физическия факултет към Софийския университет “Свети Климент Охридски “ в "Нашият ден“.
Космическото бъдеще на човечеството
"Пътешествие към изучаване на други светове, други планети. Надявам се там, заедно с помощта на биолози, физици, заедно да открием какъв е съставът на атмосферата на тези далечни планети. Дали там някъде може да има вода, която тече на повърхността. Въобще има ли как ние, като човечество от земята, да надмогнем границите на космическото пространство и да стигнем до друг свят, който могъл да ни предложи условия за оцеляване. Нашето бъдеще, като човечество, включва и изучаване на космическите изследвания“, посочва доц. д-р Владимир Божилов.
Астрофизикът коментира, че за първи път от повече от 30 години България ключово подобрява своята научна инфраструктура в областта на астрономията. По националната пътна карта, подкрепена от МОН, има нови телескопи за всички институции, които правят професионално наука – Институтът по астрономия, Националната обсерватория в Рожен, катедра "Астрономия“ на СУ "Св. Климент Охридски“ и Шуменският университет.
Любителите на астрономията на 19 май от 19:30 ч. могат да се присъединят към Кръжока по астрономия, за да чуят лекцията на гл. ас. д-р Орлин Станчев от катедра Астрономия. Той ще разкаже за машинното обучение и приложението му в астрономията в зала А207 на Физическия факултет на СУ.
Целия разговор с доц. д-р Владимир Божилов можете да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
