Парче от най-стария метеорит в Слънчевата система може да се види в София до септември

На днешния 6 юни е роден Дейвид Рандолф Скот – американски астронавт, командир на “Аполо 15“ и един от дванадесетте хора, стъпили на Луната. В София пък до септември може да се види парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.

От 28 януари Национален музей „Земята и хората“ представя временната изложба „Раждането на Луната – геоложка история“, организирана от Националния център за научни изследвания (CNRS), Франция.

Изложбата разказва за образуването на Луната, в контекста на геоложката еволюция на Земята и Слънчевата система, скалите и минералите, образуващи нашата планета и голяма част от обектите около нас. Тази вълнуваща геоложка история е разказана интерактивно и вълнуващо в  постери, 3D модели, холограми, видеопрожекции, образци от минерали, скали и метеорити, сред които и парче от най-стария метеорит в Слънчевата система.

Изложбата ще продължи до септември и се организира по проект, финансиран от Европейския съвет за научни изследвания към Европейския съюз. 

“Историята на Земята и Луната са изключително свързани. И двете са родени в гигантски сблъсък между Протоземята и Теа, планета, която е със сегашните размери на Марс“, д-р Петко Петров от НМ "Земята и хората":

“Този сблъсък е довел до стопяването и изпаряването на цялото вещество на тези две планети и от получилия се голям огнен облак, който се е въртял изключително бързо, в рамките на около два дни се е кондензирала Земята. Тя представлява една огромна топка от стопена магма.

Луната е събирала в продължение на 1000 години остатъците от този голям облак, наречен Синестия.“

В “Раждането на Луната – геоложка история“ нещата не започват с гигантския сблъсък, защото той е едно от поредицата събития, които са се случили в новосъздаващата се Слънчева система, затова историята на образуването на Луната и Земята е неотменна част от образуването на Слънчевата система и точно така започва и разказът в експозицията.“

Българската следа

“При нас се съхраняват архивите и колекциите на проф. Иван Бонев, сред тях е точно българската следа. В рамките на проекта “Изследване на лунния грунд“, пробите, които са взети от Луна 16 през 1970 г., за които е дадено много малко вещество, по-малко от един грам. Въз основа на този един грам прах, учените – проф. Бонев, Станишева и Арнаудов от БАН - са успели да извадят практически всичките важни изводи, които са потвърдени после от другите изследователи“ разказва още д-р Петров.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.