"Украси и гримаси" – изследването на Надежда Стоянова намира в литературата от 20-те и 30-те години на 20 век интерпретации и на моден Париж, и на карнавалът и на дендито и на страстния моден танцьор и още много различни посоки на темата.
"Модата е едно от лицата, през които можем да видим модерността в междувоенните години. Българската култура и литература е много резервирана по отношение на модата. Модата се мисли като "криворазбрана цивилизация". И някак през междувоенните години изведнъж започва да се появява едно по-сложно осмисляне на модата като едно от лицата на модерното.
"Вестник за жената" от това време не е само вестник за модни силуети, но и за култура – когато говорят за мода там , авторите правят рефлексия за себе си. От статията "Венера Милоска и тънката линия" може да се разбере например, че важно е не човешкото тяло да е крехко, а да е гъвкаво, силно и устойчиво, за да може да се справи със ситуацията. Тоест модата носи устрема към живота, тя е жизнена практика, един от изразите на витализма на епохата. Това не означава, че нямаме достатъчно критика към това явление в различни измерения".
Чуйте Надежда Стоянова в "Артефир".
Д-р Надежда Стоянова е преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето" (2015), на литературоведски статии и студии, публикувани в специализирания научен печат. Част е от редакционния екип на сп. "Филологически форум".
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
