"Украси и гримаси" – изследването на Надежда Стоянова намира в литературата от 20-те и 30-те години на 20 век интерпретации и на моден Париж, и на карнавалът и на дендито и на страстния моден танцьор и още много различни посоки на темата.
"Модата е едно от лицата, през които можем да видим модерността в междувоенните години. Българската култура и литература е много резервирана по отношение на модата. Модата се мисли като "криворазбрана цивилизация". И някак през междувоенните години изведнъж започва да се появява едно по-сложно осмисляне на модата като едно от лицата на модерното.
"Вестник за жената" от това време не е само вестник за модни силуети, но и за култура – когато говорят за мода там , авторите правят рефлексия за себе си. От статията "Венера Милоска и тънката линия" може да се разбере например, че важно е не човешкото тяло да е крехко, а да е гъвкаво, силно и устойчиво, за да може да се справи със ситуацията. Тоест модата носи устрема към живота, тя е жизнена практика, един от изразите на витализма на епохата. Това не означава, че нямаме достатъчно критика към това явление в различни измерения".
Чуйте Надежда Стоянова в "Артефир".
Д-р Надежда Стоянова е преподавател по българска литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на монографията "Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето" (2015), на литературоведски статии и студии, публикувани в специализирания научен печат. Част е от редакционния екип на сп. "Филологически форум".
Червенокосата е гост в това издание на "Тийн Тайм". Благодарение на Българската национална телевизия ние се срещаме всяка неделя с нея, за да потънем в зелените ѝ очи. Боряна Граматикова, която пое щафетата на Мира Добрева, е завършила Американския колеж, учила е журналистика в Лондон, а от 2 години е майка на един безкрайно гальовен..
Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..
Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..
"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..
На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Постановката, за която всички говорят – "Оръжията и човекът" на Бърнард Шоу, ще има премиера на сцената на Народния театър в три последователни вечери. На..
В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Валентин Вълканов , преподавател по социология в НБУ, коментира процесите, които водят българското общество до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg