Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Смъртта на Ботев – от чужди или от свои?

Снимка: Архив

В българската история има две събития, които продължават да задават въпроси и да нажежават емоциите – предателството на Левски и смъртта на Ботев. Забележително е, прочее, че с личностите на двамата светли българи са свързани и други още две загадки, разбунвали умовете – къде е гробът на Дякона и къде е покосен Ботев. Тоест, за двамата най-иконични образи на българската история ние продължаваме да тънем все едно в мъгла.

Е, вярно е, първият въпрос благодарение на огненото слово на Иван Вазов дълго време като че ли имаше своя отговор, оказа се обаче, че нещата не са чак толкова поетично ясни: появиха се множество публикации, оспорващи твърдението, че поп Кръстю е предателят; самият той с ревностно пристрастие до края на живота си се противопоставя на набеждаването.


Другият парещ въпрос е смъртта на Христо Ботев във Врачанския Балкан – вражески ли е куршумът, който го пронизва, или е наш, български. В своето забележително есе "Втората част на разговора" Цветан Стоянов слага в устата на Поета думите, че нарочно тръгва към своята Голгота, за да се чудят и маят българите до века дали пък не най-близките му хора не са му теглили куршума?

Камъкът на предполагаемото лобното място на Христо Ботев
А че са тъкмо те се опитва да докаже в своята книга режисьорът и писател Искрен Красимиров "Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи". Заедно с него и с Росен Тахов – автор на друга книга за смъртта на Войводата, "Убийството на Ботев. Чужд или свой е застрелял Поета", и с проф. Пламен Митев – признат експерт по щекотливите въпроси на българското Възраждане и на национално-освободителните ни войни, в "Премълчаната история" поставяме въпроса доколко съмненията в братоубийство са основателни и защо ги смятаме за такива.

Снимки: БГНЕС, Wikipedia


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за..

публикувано на 19.05.25 в 15:10
д-р Антонина Кардашева

Емоционалната интелигентност се унаследява и трябва да се изучава

Емоционалната интелигентност (EQ) се открива в способността да разпознаваш, разбираш и управляваш собствените си емоции, като това включва и способността да изпитваш съпричастност и грижа към чувствата и емоциите на другите. Основните качества, които притежава един емоционално интелигентен човек, са: самосъзнание, самоуправление, мотивация,..

публикувано на 19.05.25 в 10:10

Проф. Кристалина Стойкова: Процесите на планетата Земя са циклични

С планетата Земя се случва това, което се е случвало преди милиони години и ще продължава да се случва. Земята представлява една страшно сложна самоорганизираща се и самоконтролираща се жива система. Ние си мислим, че Земята е мъртва, но тя е жива система и ако погледнете в сайтовете на големите сеизмологични агенции, ще намерите доказателство за..

публикувано на 18.05.25 в 10:00

Йорданка Благоева на 78 изкачи Рейнбоу маунтийн в Перу

Неотдавна легендарната ни световна рекордьорка и олимпийска медалистка в скока на височина Йорданка Благоева се завърна от Перу, след като непрекъснато пускаше снимки и разкази в социалните мрежи от дългото си и увлекателно пътуване. Тя толкова много е бродила по света, че беше неизбежно да я попитам Перу коя посетена поред държава поред ѝ е. Оказаха..

публикувано на 17.05.25 в 16:45
Цвета Брестничка

Какво училище искаме за децата си

Насред силния шум от политически разпри темата за образованието също кънти в общественото пространство с канонада от следващи едно след друго предложения на МОН, които не изглежда да са подплатени с научни доводи, изследвания, дългосрочно планиране и обществено обсъждане, затова пък предизвикват разногласия, подозрения и тревога у хората, пряко..

публикувано на 17.05.25 в 12:25