За новата документална поредица на "Радиоенциклопедия“ "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва в "Нашият ден“ по програма "Христо Ботев“ авторката ѝ Николета Атанасова:
"В първия епизод, който се казва: "Низините излизат на сцената“, разказваме за времето между двете световни войни, когато се създават доктрините на фашизма, националсоциализма и болшевизма. Опитваме се да си представим какво е било времето точно след края на Първата световна война – излъгани, обезсърчени общества, безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, погубени идеали. Но по-важният въпрос, на който търсим отговор е, как Хитлер, Мусолини, Ленин и след него Сталин успяват да убедят масите и обществата да им повярват.
Вторият епизод се казва: "Култура на жестокостта“ и е за периода на Втората световна война. Кръстен е така, защото времената наистина са били жестоки не само заради начина на задържане на властта. А и заради отношението към хората – следени, подслушвани, гонени, антисемитизъм, а в края на войната и терминалните лагери на Хитлер и хилядите погубени в тях човешки животи по особено жесток начин. В този епизод имаме история на жена, тогава била дете, която оцелява в Аушвиц. За всичко това се разказва в епизода, но според мен задава и още по-важен въпрос. Как едни общества, след преживения ужас на ПСВ, могат да бъдат убедени да влязат отново във война. Не бива да подценяваме личностите, които запалват Втората световна война. И докато работихме по този епизод, през цялото време си говорихме, че паралелите със случващото днес в Русия и Украйна са смразяващи.
Втората световна война приключва и светът си мисли, че ще започне века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. И така стигаме до времето на социализма и третия епизод, който се казва: "Социалистически реализъм“. Неслучайно, защото в епизода са безценни метафорите, с които участниците през изкуството и един портрет на Вълко Червенков илюстрират това време. Говорим и за "социалистическия човек", който живее в "медиен затвор“, за еснафщината и тоталното откъсване на Източния блок от останалия свят. Все заради диктатори. Но не само. Ще чуем и истории за репресии, за лагери, за Чернобил. Ако в предишния епизод говорим за "Култура на жестокостта“, то в този епизод тази жестокост ще се надгради, обогати, разшири и ще приеме още много лица, като "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими държат в подчинение всички.
Последният четвърти епизод се казва "Домове, след смъртта". Ако поколенията между двете световни войни са били близки, в смисъла, че бащи и синове, майки и дъщери са воювали в две последователни войни, през къс период, то днес в Европа живеем, живеехме в дълъг мир. Войните бяха спомен. Но дали са урок, когато поколенията са се сменили. Днес Европа отново е във война. Заради войната, която руският президент Владимир Путин започна в Украйна. Връзката с домовете след смъртта на диктаторите от ХХ век е огромна.
На някои от тях домовете не се знаят – къде са погребани, от телата им не е останало нищо, заличени са. Само че не така стои въпросът с Москва. Единствената европейска столица, в която тялото на диктатора Ленин се пази все още в мавзолей. Защо? Само тялото ли или и идеологиите, или просто старите идеологии се използват, за да бъдат укротени масите, точно както миналия век? Тръгвайки от мавзолея – дом на диктатори след смъртта им, стигаме до наши дни и метафората за живота след смъртта и защо диктаторите от ХХ век имат последователи днес.“
Поредицата е с уникален звуков дизайн и музика, композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов. Четирите епизода ще бъдат излъчени през месец юли 2022 от 16:30 часа, по програма "Христо Ботев“ на БНР. Ще могат да бъдат намерени на сайта и подкаста на програмата.
Чуйте повече от звуковия файл.
По инициатива на ЮНЕСКО от 2012 година насам на 13 февруари се отбелязва Световният ден на радиото . Датата е рождена както за радиото, така и за ООН. В днешната турбулентна епоха на постистината радиото остава медията, на която се доверяват най-много хора. Тази година организаторите от ЮНЕСКО призовават деня да бъде посветен на "Радиото и..
Екипът на Регионален исторически музей – Русе тръгва по следите на традиционната местна кухня с теренни проучвания в няколко села от областта. В "Нашият ден" разговаряме с Десислава Тихолова от отдел "Етнография" на РИМ – Русе. Проектът, който се предвижда да завърши с изложба, търси паметта за традиционните храни, кулинарни практики и..
Утре (12 февруари) Мрежата за женско предприемачество "Бизнес на високи токчета" ще връчи своите годишни награди . Почетният председател на най-голямата женска мрежа за бизнес в България Биляна Тончева е гостува в "Нашият ден", за да говори за мястото на жените в бизнеса и предстоящото награждаване. "Не сме феминистки, вървим с..
В какво могат да се превърнат ненужните отпадъци според децата – разговор в "Нашият ден" с директора на Девето ОУ "Веселин Ханчев" – Стара Загора Мария Горчева . Училището организира конкурса "Боклучко и магията на рециклирането" за деца от детските градини в града . По думите на Горчева целта е малките ученици да бъдат подготвени на тема..
Съществува ли изкуствен интелект, или тази фраза е лъжа, повторена хиляди пъти? Откъде идва интелектът и как се развива? Защо хората имат по-ниско IQ вследствие на съвременните технологии? По темата около понятието "интелект" в това издание на "Гласът на времето" дискутират главният редактор на сатиричния сайт "Не!Новините" Самуил..
В "Покана за пътуване" ни гостува човек за когото пътешествията за професия, страст, наука и начин на живот. Професор Климент Найденов, декан на..
Соня Йончева и продуцентската ѝ компания SY11 Events организират "Опералия" в София през есента. Конкурсът "Опералия" за света на класическата музика е..
Заедно с проф. Людмил Димитров в "Terra Култура" отваряме вратата към едно дълго пътуване в посока словенската д(р)амасцена. През 2025 година в Словения..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg