София е била на първо място в Европа по зелени площи, а днес само се смята за едно сравнително зелено място за живеене. Най-големият, богат и бързоразвиващ се град в България в действителност губи качеството си на живот. Всичко и всички са в София, но градът е сегрегиран. Оказва се, че именно той трябва да бъде подложен на интеграция, а не малцинствата в него, от които дори не осъзнаваме колко сме зависими. София доминира над всеки друг град в страната, но всъщност не може да диша от опита си да угоди на своите граждани. Да не говорим колко малка част от тях я познават и искат ли изобщо да се запознаят с нея.
Къде са днес зелените площи, къде са детските градини и площадки? Защо продължаваме да бъдем по средата на строителен бум, който прави недостъпни жилищата, на които всеки има право? Защо точно София, а и България като цяло, заема първо място сред европейските градове, в които хората живеят в най-пренаселените апартаменти, докато се строи като за последно? Защо дори не сме наясно колко точно са бездомните, скитащи из софийските улици? Защо на фона на цялото изобилие, с което разполага столицата, има толкова много непокрити нужди?
Това са ежедневните градски неравенства, на които всеки от нас е свидетел, но замита под килима. Въпросът обаче не е нито културен, нито морален, камо ли пък технически. Въпросът е свързан с политическите решения, които трябва да бъдат взети.
Жана Цонева, председател на Колектива за обществени интервенции (КОИ), който неотдавна организира форум за градските неравенства и събра на разговор хора, които обикновено не си говорят помежду си, е убедена, че за неравенствата трябва да започне да се говори именно политически. Трябва да бъде повдигнат въпросът за данъците ни, транспорта на града и разпределението на благата ни."Цялата система на представителната демокрация се е задъхала. Решение, за съжаление, не се вижда, защото не е само до говорене. Трябва да се появи някакъв политически субект, който да претвори това говорене вече в конкретна политика, която да работи за обществения интерес, а не за тази или онази фракция на елита. Иначе тези процеси, особено миграционните, няма да се обърнат", каза Цонева в "Какво се случва".
Повече чуйте в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
