София е била на първо място в Европа по зелени площи, а днес само се смята за едно сравнително зелено място за живеене. Най-големият, богат и бързоразвиващ се град в България в действителност губи качеството си на живот. Всичко и всички са в София, но градът е сегрегиран. Оказва се, че именно той трябва да бъде подложен на интеграция, а не малцинствата в него, от които дори не осъзнаваме колко сме зависими. София доминира над всеки друг град в страната, но всъщност не може да диша от опита си да угоди на своите граждани. Да не говорим колко малка част от тях я познават и искат ли изобщо да се запознаят с нея.
Къде са днес зелените площи, къде са детските градини и площадки? Защо продължаваме да бъдем по средата на строителен бум, който прави недостъпни жилищата, на които всеки има право? Защо точно София, а и България като цяло, заема първо място сред европейските градове, в които хората живеят в най-пренаселените апартаменти, докато се строи като за последно? Защо дори не сме наясно колко точно са бездомните, скитащи из софийските улици? Защо на фона на цялото изобилие, с което разполага столицата, има толкова много непокрити нужди?
Това са ежедневните градски неравенства, на които всеки от нас е свидетел, но замита под килима. Въпросът обаче не е нито културен, нито морален, камо ли пък технически. Въпросът е свързан с политическите решения, които трябва да бъдат взети.
Жана Цонева, председател на Колектива за обществени интервенции (КОИ), който неотдавна организира форум за градските неравенства и събра на разговор хора, които обикновено не си говорят помежду си, е убедена, че за неравенствата трябва да започне да се говори именно политически. Трябва да бъде повдигнат въпросът за данъците ни, транспорта на града и разпределението на благата ни."Цялата система на представителната демокрация се е задъхала. Решение, за съжаление, не се вижда, защото не е само до говорене. Трябва да се появи някакъв политически субект, който да претвори това говорене вече в конкретна политика, която да работи за обществения интерес, а не за тази или онази фракция на елита. Иначе тези процеси, особено миграционните, няма да се обърнат", каза Цонева в "Какво се случва".
Повече чуйте в звуковия файл.
В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" беше обсъдена темата (Не)възможните прогнози за войната в Украйна. Гост в студиото беше военният експерт Илия Налбантов, с когото се върнахме към прогнозите му от предишни предавания. Илия Налбантов: Украйна е обречена да победи Илия Налбантов, военен експерт: Украйна върви бавно към..
Запознаваме слушателите на 'Нашият ден" със спорта пикълбол – новата спортна мания в Европа и у нас . Пикълболът се появява през 1965 година в САЩ и представлява ракетен спорт . Съчетава в себе си елементи на тенис, тенис на маса, бадминтон и може да се играе и в открита, и в закрита среда. От 2022 година съществува Българската..
Гост в рубриката "Темите на деня" е Петър Петров, експертът, който ни предупреждава, че животът ни няма как да е същият след изкуствения интелект. Предстоящата му книга, посветена на тази тема, обещава да разкрие нови аспекти и предизвикателства, пред които ще се изправим с развитието на технологията. В предаването той сподели, че..
Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ е Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни и..
Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..
Режисьорът и актьор Антон Угринов за първи път ще бъде художествен ръководител на клас по актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ. "Над 20..
Айндховен е един от най-високотехнологичните градове в Нидерландия, където диаспората на българите се разраства стремително. За Българския културен хъб..
Заглавието на настоящата ни ефирна среща вероятно ще бъде прието от кардиолозите, но едва ли с него ще се съгласят офталмолозите и други представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg