Българското килимарство е занаят с вековна история и стара слава, с признание за уникалност и качество в целия свят. Килимарството в България се развива изключително през ХІХ век. Известният чипровски килим се изработва ръчно, на вертикален стан, от чиста вълна и има характерна окраска и орнаменти, в които са втъкани послания и мантри, символи и обети. По този начин килимите се възприемат като крепител на духа, здравето и щастието в дома на своя притежател. Един от най-характерните орнаменти е канатицата – стилизирано изображение на пеперуда – символ на вечния живот от древността. Чипровските килими са третият български феномен, който е вписан през 2014 г. от ЮНЕСКО в Световния списък на нематериалното културно наследство.
В последните години много малко хора практикуват килимарството. Семейство Чушкареви от Чипровци, чийто поминък са килимите, сами отглеждат овце, от които стрижат вълна и сами я обработват. Ползват естествени оцветители от природата и имат няколко стана вкъщи, създават работа и на други хора, които все още могат да практикуват това.
В "Нашият ден“ Велика Стоева споделя: "Професионално се занимавам с изработката на килими, още когато завърших университета и реших, че не мога да чакам на Бюрото по труда. Аз съм икономист по образование. Реших, че банката е твърде скучно за мен. Там се ходи с костюми, а пък аз не обичам и си създадох сама работа. Майка ми е учителка по математика, но тя е водила много дълго кръжока по килимарство в училището в Чипровци. Баба ми цял живот беше килимарка и прабаба ми също беше килимарка."
"Работи се, както се е работило. В неръждаем казан, за да няма някакви реакции, за да е сигурно, че цветът ще е един и същ. Има си съответна пропорция вода, количество прежда, която да се събере в него. Защото има голяма зависимост от това, за да стане равна като цвят, трябва да има достатъчно вода. Мокри се преждата, измерва се водата, казанът на печката или на огъня, преждите се разбъркват докато завират. Вари се до час. После се изважда, изцежда се, измива се добре, подсушава се и е готова", разказва Мирослав Стоев.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В рубриката "Разговорът" поставяме въпроса за отговорността към природата и бъдещето на нашите деца. Между две балкански събития, посветени на чистата околна среда, разговаряме с Филип Кирилов – основател на интегрално еко селище и представител на сдружение "Ти решаваш", което кани и тази събота Когато печалбата застрашава здравето..
След проведеното обучение "Аз и моите права", насочено към майките и техните социални и трудови права , в "Нашият ден" разговаряме с Веселина Панайотова от фондация "Мама има работа” и със специалиста по счетоводство Ралица Стефанова . В рамките на обучението са обсъдени условията в Кодекса на труда, засягащи жените в майчинство и..
Наскоро в едни чудесни стари угари между Драгичево и Големо Бучино се проведе фазански лов-състезание, организиран за кучета, работещи със стойка, провеждащ се по правилата на "Свети Хуберт". Понеже кучетата са добри другари, те доведоха и стопаните си, та да ги покажат на събратята си, а и на зрителите. Сред тях пък бяха водещите на "И рибар съм, и..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" бе открита изложба, посветена на патачитра – древна живописна техника от Източна Индия. По думите на г-жа Сони Дахия , втори секретар и началник на посолството на Индия в България, патачитра е общото название за традиционна живопис върху свитъци от плат. Тя е характерна за индийските..
В първото есенно издание на "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН, с проф. Стоян Ставру , юрист и философ, разговаряме за продуктивността. Понятието Hustle culture (култура на "бачкането"/на постоянната заетост и амбиция) се отнася до онзи..
Тази вечер (30 септември) в НБКМ, клуб "Писмена" ще се състои премиерата на книгата на Кирил Мерджански "Избрани епитафии от залеза на римската империя"...
Сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят на 30 септември камерния концерт "Пътищата на любовта". Около..
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
