Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво се случва след края на безплатното здравно осигуряване за бежанците?

Снимка: БГНЕС

На днешния 25-и юли изтича и срокът на здравното осигуряване, което се покрива от държавата, на украинците в трудоспособна възраст, които имат временна закрила преди датата 26-и април. Държавата покрива за своя сметка вноски за здраве за срок от 90 дни от датата на регистрация за закрила. Това се променя за пребиваващите у нас бежанци. В това изключение спадат хората над 65 години и децата.

За тях здравни грижи ще продължат да се осигуряват, написа премиерът в оставка Калина Константинова през миналата седмица. Обаче представи нов план за временна закрила. Той беше приет на редовното заседания на Министерския съвет. Това съобщиха от правителствената пресслужба.

“Достъпът до медицински услуги е гарантиран на хартия, на практика се оказва, че само около 3% от бежанците, които са на територията на нашата област, осъществяват такъв достъп при нужда. Най-големият проблем, с който се сблъскват всички, е ангажираността на общопрактикуващите лекари и отказа от тяхна страна да приемат пациенти“, казва в “Нашият ден“ Полина Станчева, доброволец в Украински дом - Варна, и допълва:

“Реално погледнато, има много деца, новородени, които се нуждаят от педиатър. Също така в тази възраст, до 3-5-годишна възраст, за да не се наруши техният ваксинационен цикъл, е необходим педиатър, макар че РЗИ правят всичко по силите си да покрива необходимостта от ваксинация на децата в тази възраст.

Има много деца и възрастни хронично болни, които имат нужда от проследяване. Знаем как работи нашата здравна система, за да се мине през специалист, трябва да се мине през личен лекар. Натовареността на спешните кабинети е много голяма. В един момент се оказва, че това е единственият начин, минавайки през Спешен кабинет или Бърза помощ, да стигнеш до специалист. Мога да разкажа много в тази посока, но мисля, че успях да формулирам основния проблем.“

Достъпът до редките лекарства е много труден

“Уязвимите групи останаха, голяма част от останалите тук бежанци са точно такива. Друга група, която частично се припокрива с първата, това са бежанци от горещите точки, хора, които няма къде да се върнат – домовете им са разрушени и т.н.“, казва още Станчева и допълва:

“Имаме случаи с настанени пенсионери, които имат проблем с получаването на пенсиите си, в същото време са с хронични заболявания и имат нужда от лекарства. Даже и да не говорим за проследяване, имат нужда от специални медицински препарати, свързани със заболяванията си. Част от тях имат инвалидност“, посочва още тя.

“Личните лекари даже не очакват да бъде предоставено от бежанеца удостоверението за регистрация в НАП. Все пак процедурата е такава Агенция по бежанците вкарва данни по електронен път в НАП. Там всеки си е бежанец, регистриран с удостоверение с личния номер на чужденеца, отивайки в НАП, получаваш удостоверение, че си регистриран. С цялата медицинска документация тръгваш да търсиш личен лекар, който да ти даде направление за специалист. Разбирам, че българските граждани също се сблъскват с тази система, но в този случай конкретно с бежанците се вижда колко е неадекватна системата ни“, посочва още тя. 

Тя увери още, че “даже и да няма възможност ваксините да бъдат поставяни от личен лекар, то бежанците могат да се обръщат в Регионалната инспекция. Поне доколкото е свързано с тръгването на училището и посещението на учебно заведение, проблемът с личните лекари не се отразява.“

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Успешният живот – въпрос на ценностна система

В "Нашият ден" разговаряме с Деян Попов, който прави бюджети за клинични проучвания за лекарства. Той е представител на онази "класа" български професионалисти, които живеят на друго място, а не там, където работят. Как Деян вижда бъдещето на обществото ни и на своето семейство, какво планира, полезен ли е животът "в балон", който е успял да..

публикувано на 09.09.25 в 10:43
Нина Цанева и Йорданка Фандъкова

Промените в образованието са жизненоважни и закъснели

На прага на новата учебна година – в каква посока ще поеме модернизацията на българското образование според зададените предложения за промени в проекта на Закон за предучилищното и училищно образование? В "Нашият ден" гост е Йорданка Фандъкова , бивш министър на образованието и член на комисията по образование в Народното събрание. Заявката на..

публикувано на 09.09.25 в 09:43

Бургаските водолази ще почистват около Мостика на градския плаж

Сдружение "Приятели на морето" - Бургас  е учредено, с цел да осъществява дейност в обществена полза, изразяваща се в постигане на развитие и утвърждаване на духовните ценности, гражданското общество, образованието, физическата култура и опазване на околната среда на Черноморското крайбрежие. За пореден път водолази от цялата страна се..

публикувано на 09.09.25 в 09:35
Димитър Никифоров

Риби и рими край вировете на Скът

В рубриката "Лятото на ловеца и риболовеца" в "И рибар съм, и ловец съм" гостува една изключително интересна и колоритна личност – поетът Димитър Никифоров.   Израснал край вировете на река Скът, той еднакво добре улавя и рибите, и римите, за което има доста какво да разкаже.  Какво си казаха тримата с водещите Росен Мирчев и Асен Масларски..

публикувано на 08.09.25 в 16:30

Посвещава се на 130-годишнина на Организираното туристическо движение в България

Предаването представя августовския брой на списание "Лик", което предлага на читателите тематична хронология на туризма у нас – от първия Национален туристически събор през 1958 г. в Нюгола до развитието на организираното туристическо движение през десетилетията. В предаването участват социалният антрополог Харалан Александров, председателят на..

публикувано на 08.09.25 в 14:26