Последният роман на Томас Ман

"Избраникът" излиза на български език 70 години по-късно, но със сигурност вече е намерил многобройни читатели. Романът не е исторически, защото, макар да разказва за любопитната съдба на папа Григорий Пети, в него писателят конструира собствено Средновековие и своеобразен метаезик, смесвайки архаичното и модерното. Това не е и религиозен роман, защото постоянно пародира отношенията в църквата, битките за власт и богатство. Както казва преводачът му на български Любомир Илиев:

"Избраникът" е най-блестящата пародия, писана някога на немски език, той е остроумна насмешка над "нравоучителната" литература, еднопланова и елементарна като повечето стари текстове, която обръща внимание не толкова на съдържанието, колкото на формата".

С "Избраникът" сякаш писателят демонстрира отново своите писателски възможности. Както самият Томас Ман признава, с него той иска да утеши хората "в тези мрачни за света времена", имайки предвид току-що приключилата Втора световна война и започналата Студена война. Написан в края на живота на писателя, романът разказва как заченатият в кръвосмешение и впоследствие оженил се за майка си бъдещ папа Григорий Пети се опитва да изкупи греха и в крайна сметка става папа. Историята е почерпена от Хартман фон Ауе и от "Едип цар" на Софокъл, но в майсторското изпълнение на Томас Ман се превръща в различна и възхитителна творба, преведена блестящо на български от Любомир Илиев.