Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво ни казва битката за климатика за мъжете и жените

Различната температурна чувствителност

Снимка: Rawpixel

Традиционното клише, че мъжете са от Марс, а жените от Венера, може да се окаже вярно в съвсем буквален смисъл. Ако следваме температурните предпочитания на половете, ще открием, че жените предпочитат по-високи температури, докато мъжете искат да им е хладно и това често става повод за сблъсъци относно степента на климатика или парното в офиса.

Оказва се обаче, че същите предпочитания са валидни за различни птици, прилепи и бозайници по простата причина, че видовете имат най-добри шансове за оцеляване, когато мъжките и женските поддържат дистанция помежду си.

Когато половете живеят разделени и се събират само в размножителния период, конкуренцията и агресията между мъжките намалява, намаляват и опасностите за нападения върху женските и малките.

За женската топлолюбивост има и друго обяснение: малките се раждат, без да могат добре да регулират температурата си и затова женските предпочитат да отглеждат потомството си на топло.

"Предполагаме, че различните температурни предпочитания на половете отразяват разликите в нервната система. Както реагират различно на болка, така реагират и на температура – гласи обобщение на едно израелско изследване, което 40 години е събирало и анализирало данни за поведението на прилепи (2500 индивида от 18 вида) и птици (почти 9000 индивида от 13 вида).

Повечето мъжки прилепи летят и живеят на по-голяма надморска височина, докато женските остават в равнините, където е по-топло. Подобни резултати се забелязват и при мишки и плъхове – мъжките предпочитат на по-хладно.

Така че температурните предпочитания при хората са се запазили не за да воюваме за климатика, а тъкмо обратното – да поддържаме дистанция помежду си и да си взимаме почивка едни от други в името на общото спокойствие" – допускат учените.

Тази особеност може да се свърже и с друг феномен, забелязан при човека и някои животни – в смесено обкръжение, женските имат повече физически контакти помежду си, за разлика от мъжките, които предпочитат по-голямата дистанция.

Можем да намесим и историята, която ни показва, че в редица култури жените и мъжете са обитавали различни помещения от къщата и са общували само в определени обстоятелства, спазвайки набор правила.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Николай Йовчев

Еврика! Успешни българи: Николай Йовчев

"Крушата не пада по-далеч от дървото си", казва популярна българска поговорка и с това обяснява важността на средата, в която расте и се развива всяко следващо поколение. Уважаеми читателю/слушателю, срещаме те с Николай Йовчев – носител на именната наградата – стипендия "Акад. Евгени Матеев", която Фондация Еврика връчва на талантливи млади хора за..

публикувано на 13.10.25 в 17:00
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Човекът има дарбата да живее над 120 години

В ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура , излъчвана в четири епизода на 6, 13, 20 и 27 октомври – в навечерието на Деня на народните будители , се търси отговор на въпроса как традицията и модерността могат да вървят ръка за ръка в името на едно по-съзнателно и вдъхновено бъдеще. Проектът отправя послание за духовно..

обновено на 13.10.25 в 16:45

Национален природонаучен музей – епизод 3: Изчезнали и намерени видове

Най-важните притежания на всеки музей по естествена история са научните колекции. Тъкмо благодарение на тях учените успяват да проследят логиката и взаимовръзките между природните процеси, включително изчезването или появата на видове. Националният природонаучен музей притежава около 2 милиона спесимена в колекциите си, но една много малка част..

публикувано на 13.10.25 в 15:36
Сградата на Българската академия на науките

Петдесет и седем учени от БАН са сред първите 2% топ световни учени

Петдесет и седем учени, свързани с Българската академия на науките, са сред първите два процента най-влиятелни учени в света, показва тазгодишната класация за цялостно кариерно развитие на изследователите, известна като Станфордска класация. Двадесет от тях са академици и член-кореспонденти на БАН, а останалите са професори в институтите на..

публикувано на 13.10.25 в 14:45
Пламена Николова

Пламена Николова: Системите за ранна грижа много често са свързани със скрито насилие срещу децата

Пламена Николова е образователен експерт, ръководителка "Ранно учене" към Фондация "Райз България", ангажирана с ранното детско развитие и образование. Преди това е директор "Политики за децата" в Националната мрежа за децата. В рубриката "Всичко за образованието" тя гостува по повод сигнала за тежко насилие над дете от учителка в детска градина..

обновено на 13.10.25 в 11:14