Една от народните носии, представена на събора в Жеравна, предизвика невиждана полемика в социалните мрежи?
За историята на носията, за спецификите, които носи, и за трудностите по нейното възстановяването разказва в “Нашият ден“ Яни Ангелов, 24-годишен младеж, посветил живота си на традициите в българския фолклор.
По думите му това е облеклото на българката от онзи край отпреди 120 години. Заедно с няколко съмишленици Яни решава да я покаже отново на света и на съвременниците, като реставрират сукмана и зашиват шивицата така, както е изглеждала тогава.
“Коментарите във Фейсбук са на хора, които не са запознати с историята, затова трябва да се внесе допълнителни обяснения. В тази носия няма нищо мюсюлманската или каракачанската", уточнява Яни.
“Носията си е българска, типично наша, от Малко Търново. Най-многобройното население в Странджанската етнографска област са рупците, най-голямата етнографска група.
Преди години си казах, че на Фестивала в Жеравна не се е показвала характерна странджанска носия. Все още се намират платове, за да се възстанови такава, но след време може и да изчезнат. Намират се в антикварни магазини, при търговци на дребно, има и групи за продаване във Фейсбук“, посочи той.
Ангелов сподели също, че най-трудна за възстановяване е била салтамарката (къса горна дреха, обшита с кожа):
“Тя е много трудна за изработка, самата кройка е специфична. Не за всичко можеш да намериш плат и бяхме принудени да изработим наново някои платове.“
Чуйте пълния разказ на Яни Ангелов в звуковия файл.
Снимки: facebook/festival.jeravna
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
