В деня на Съединението на България в “Нашият ден“ представяме двама български учители по история, които разказаха за съвременните начини да се преподава темата за Съединението в училище.
Цветомира Антонова, учител по история, разказва в “Нашият ден“ за контакта с учениците и съвременните методи и стратегии на преподаване на история:
“По-сериозно учениците се сблъскват с седми клас с темата за Съединението и имат възможност по-задълбочено да я изследват. Подходът ми, когато работим върху тази тема, е не просто да приложим чисто историческите научни методи на работа, но и да направим опит да съпреживеем и да се потопим в атмосферата на едно толкова вдъхновяващо събитие.
Един от успешните експерименти, които разработихме с децата, беше една истинска медийна работилница, в която учениците създадоха сценария за документалния филм, който изиграха. В същото време бяха и журналисти, които имаха за задача да заснемат този мини документален филм.“
Преподавателят по история от Свиленград Димитър Гилев разказва в “Нашият ден“ как се преподава история и темата за Съединението на съвременните ученици:
“Учител си винаги, не само през учебната година. Съединението преподавам в около 4-5 часа, нарушавайки учебната програма. Жертвам други уроци спрямо тази дата и това събитие. Нося на децата стари архиви, материали, вестници, книги, потрети на велики хора, които ги няма в учебниците по история.“
Ролевите игри
“С по-големите ученици, които могат да разберат в пълно естество материала, се разделяме на политически партии. Всяка партия трябва да изготви своите проекти за бъдещето на отечеството. Учениците са много вдъхновени, когато пред тях застане учител, който може да разпали тяхното любопитство и се получават много креативни проекти. Относно Съединението сме разигравали роли“, разказва той.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
През тази седмица в Изпълнителна агенция за българите в чужбина беше учредена Асоциация на българските културни сдружения в чужбина. На учредителната среща присъстваха представители на различни културни сдружения на български творци, живеещи зад граница. Заедно в подкрепа на българските културни дейци зад граница От каква подкрепа се нуждае..
На 20 август от 20:30 ч. площадът пред Русенската опера ще се превърне в сцена под открито небе за едно от най-впечатляващите музикални събития на това лято — концертното изпълнение на "Carmina Burana" от Карл Орф. В събитието ще участват сопраното Даниела Караиванова, тенорът Георгиос Филаделфевс и баритонът Венцеслав Анастасов, както и хорът и..
Събеседник в "Нашият ден" е адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация "Програма Достъп до информация". Тема на разговора са предизвикателства пред съдебната система, арестите на кмета на Варна Благомир Коцев и общинските съветници от ПП-ДБ във Варна, делата-шамари. Легитимни ли ще бъдат юридическите актове на лицата с изтекли..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви са нашите права в такива ситуации и какви документи трябва да носим, разяснява Цветанка Георгиева – главен експерт по методология и договаряне на извънболничната и денталната помощ в Националната..
Първа долекарска помощ – политравматизъм, фрактури и реанимация – какво трябва да знаят хората, ако се наложи да окажат първа помощ, обяснява в Lege Artis д-р Марчо Марков , специалист ортопед. "Травматизмът – пътнотранспортен, битов – в летните месеци е много нашумяла тема във връзка с многобройните пътувания, почивните дни, напрегнатото..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
