Пътуваме по правата на времето, благодарение на архивите, които са живи. И точно днес задаваме въпроса има ли България своя коронован ангел?
На 12 септември се навършват 105 години от кончината на царица Елеонора Българска, принцеса Елеонора Ройс фон Кьостриц, втората съпруга на цар Фердинанд I , работила като милосърдна сестра на фронта и известна с благотворителната си дейност. Тя е родена през 1860 г.
През 1899 г. в България от този свят си отива Мария Луиза, съпругата на княз Фердинанд, която оставя и четири деца сирачета. Българският княз не крие, че търси нова спътница в живота си и през 1907 г. се среща германската благородничка Елеонора. Любопитно е, че се венчават два пъти, поради религиозните различия, след което се отправят към България. Скоро след пристигането си Елеонора започва активно да участва в дейността на Българския червен кръст както и на значителен брой за онова време благотворителни организации. По нейно настояване в България са създадени институти за глухи и слепи деца. Особено интересно е, че царица Елеонора Българска се посвещава на опазването на българската култура. Тя отделя време и се заема с възстановяването на църквата в Бояна, която днес е в списъка на ЮНЕСКО и едва 42-та културна световна забележителност призната като изключителна ценност за планетата.
През пролетта на 1912 г. жителите на Бояна искат да съборят храма. Те знаят, че църквата е много стара, но се нуждаят от нова и по-голяма църква, която да побира хората, които живеят там. Това, което спасява Боянската църква е едно триредово перлено колие с цвят пепел от рози. Когато разбира какво се канят да направят жителите на Бояна, неговата притежателка, втората съпруга на цар Фердинанд – царица Елеонора, го продава. С парите тя купува друг парцел, на който жителите да строят нов храм. Отново с лични средства тя кани реставратор, който да върне блясъка на Боянската църква.
През първата световна война царицата заминава да фронта и по примера на Флорънс Найтингейл, започва да работи като милосърдна сестра. Именно Елеонора Българска връчва знамето на Македоно-одринското опълчение, което смело се включва в боевете. През 1912 г. на нейно име е кръстен 24-ти черноморски полк.
Есента на 1917 г. е свързана с данни за тежко заболяване на царица Елеонора. И въпреки усилията на лекарите именно на 12 септември в двореца Евксиноград тя отпътува от този свят. Тленните ѝ останки са положени край Боянската църква. Църквата, която тя спасява за поколенията и днес за България и света. Какви са историческите факти от този момент нататък, ако пътуваме заедно със съдбата на царица Елеонора Българска ще преминем към съдбата на България и промените с социално-икономическия строй.
Ето какво разказва Христо Огнянов, публицист и културолог в интервю направено от историка Бойко Киряков. Записът е от 20 юни 1992 г. и се съхранява в "Златния фонд" на БНР. "Моя милост, трябва да отиде да види Бояна. Изчака ни Трифон Анчев. Той ни разведе и интересно, познавам Бояна от голямата книга за българските икони на ЮНЕСКО. Но, аз го питах, тук някъде беше гробът на Елеонора. Тогава беше някак отвън. Стояхме там и той каза ето тук е бил гробът на Елеонора. Няма го, изчезнал. Ще гледаме да го възстановим".
Разказ на Христо Огнянов съхранен в "Златния фонд" на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Дългогодишният библиотекар на Рилския манастир Стоян Бахчеванджиев разказва, че шест годишен става свидетел на погребението на царица Елеонора. Записът е от 23 март 1993 г. Той си спомня, че: "Когато почина втората жена на Фердинанд, царица Елеонора реши, че нейното погребение трябва да се извърши в Боянската църква. И от двореца до Боянската църква има кортеж от граждани, които отиваха да я изпроводят до последното ѝ жилище. Аз бях към шест годишен.През 1961 г. имало някакво нареждане. Извадили останките и те са били погребани в Боянските гробища. Това зная от сегашния управител на църквата Трифон Анчев Трифонов".
Разказ на Стоян Бахчеванджиев, съхранен в "Златния фонд" на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Къде е истината 105 години след смъртта на царица Елеонора Българска, оставила една добра ласка за България с благотворителната си дейност и съхранила със своето отношение и дейността си Боянската църква за поколенията?
"От южната страна на Боянската църква е гробът на царица Елеонора. Тя е погребана тук по нейно желание. Нейният принос за Боянската църква е безспорен. Царица Елеонора оценява безценното богатство на стенописите в църквата и кани чуждестранен реставратор, като заплаща неговото посещение и престоя му тук с лични средства“, споделя в "Нашият ден“ Станимира Дойчинова, уредник на Боянската църква "Св. Никола и св. Пантeлеймон" - филиал на Националния исторически музей.
В края на юни 2021 г. с усилията на реставратора от Националния исторически музей Йоан Донов, гробът на царица Елеонора е възстановен в целия му блясък.
В звуковия файл можете да чуете целия разказ на Станимира Дойчинова.В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на парламента? Гост на "Законът и Темида" е д-р Орлин Колев – консултант на предаването, експерт по конституционно право, преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" – коментира..
В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на XVI век. Дарението е направено от д-р Румен Манов, дългогодишен благодетел на центъра и всеотдаен събирач на българското културно наследство...
През 2025 г. се навършват 225 години от рождението на легендарния български майстор-строител Колю Фичето. По този повод в Дряново, родния му град, ще се проведе мащабна културна програма, която ще продължи през цялата година. За нея разказа Иван Христов, директор на Историческия музей в Дряново, в ефира на "Нашият ден". Иван Христов обясни, че..
През 2024 г. излезе от печат научният сборник "Белетристиката в архивите. Подборът на факти и документи в научното изследване", издаден от Издателски център "Боян Пенев" в София. Изданието представлява разширена версия на докладите, представени на едноименната конференция, проведена през 2023 г. Сборникът е плод на сътрудничеството между екипа на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg