Българското кардиологично дружество е домакин на XVII Национален конгрес по Кардиология, който ще проведе от 29 септември до 2 октомври 2022 г. в к.к. "Албена". Това е едно от най-големите научни събития в България, не само в областта на медицината. В рамките на официалното откриване на конгреса ще се предава на живо светлинният път на сърцето, тръгващ от София, преминаващ през Пловдив и достигащ до брега на Черно море. Той ще прекоси България, за да напомни на всички хора в България да "Използват сърцето си“ и ще достигне до плажа на Албена, където студентите по медицина ще се присъединят към призива с визуализация на "Живото сърце“, образувано от хора.
"Напредъкът на медицинската наука е много голям и в частност кардиологията е на ръба на революция в областта на дигиталните технологии, в образната диагностика, изкуствения интелект. Имаме нужда да сверим нашия часовник, да обменим мнения. Задачата на Българското кардиологично дружество е да създаде една екосистема, в която да има точно такъв дух на новаторство и размяна на мнения. Всичко това е насочено за по-добра грижа за нашите пациенти", посочва проф. д-р Асен Гудев, председател на Българското кардиологично дружество.
Един от акцентите в конгресната програма ще бъде отражението на Covid-19 пандемията върху кардиологичната практика и кардиологичното здраве, както и предизвикателствата, пред които бе изправена кардиологичната общност. Ще бъдат представени и новите препоръки за превенция на важни социално значими заболявания в кардиологията. "Образната диагностика прави невероятен скок, навлизането на компютърната томография, магнитния резонанс в диагностиката на кардиологичните заболявания ще променят много нашата практика", твърди професорът.
Между медицинската наука и медицинската практика в цял свят има едно разминаване – колкото по-малко е това разминаване, толкова по-добри са резултатите.
Според него здравната реформа в България продължава да е неслучваща се, несбъдната и неясна. Проблемът е, че липсва подкрепата на институциите.
Един от големите проблеми в България е преждевременната смъртност от сърдечни-съдови заболявания, особено тази преди 65-годишна възраст. Губят се хора в работоспособно възраст. Сърдечните заболявания водят често и до инвалидизация, която пряко оказва влияние на пазара на труда.
"Голяма част от сърдечно-съдовите заболявания са предотвратими. Статистиката сочи, че 8 от 10 инфаркта и 9 от 10 инсулта, могат да бъдат предотвратени“, допълва кардиологът.
Един от уроците, които научихме от пандемията, е че недоверието на българското общество към ваксинацията, въобще към официалната медицина доведе до много нисък процент на ваксинирани. "Ползите от една ваксинация против Covid-19 са много повече от колкото евентуалните рискове. Особено за пациентите, прекарали инфаркт, със сърдечна недостатъчност или генетична анамнеза за тези заболявания една инфекция, може да причини много тежко страдание с фатален изход“, коментира проф. Гудев.
Едно от големите поражения и изпитания, които нанесе Covid-19, беше синдромът на Бърнаут, припомня проф. Гудев. Това е един вид деперсонализация особено при лекарите, защото те не могат да работят с колегите си и да общуват добре с пациентите. Усещат липсата на лични постижения, имат ниско самочувствие, не вярват в себе си, не са удовлетворени от работата си.
Цялото интервю с проф. д-р Асен Гудев можете да чуете в звуковия файл.
В евангелското четиво от тази неделя при Христос донасят на постелка един разслаблен, т.е парализиран човек, когото Той изцелява с думите: "Дерзай, чедо, прощават ти се греховете". В случая Синът Божий извършва чудото заради вярата на тези, които го носят, което също не се случва за първи път. Намиращите се там книжниците веднага в един глас..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да придобие статут на бежанец в България. Какви са аргументите на Данила да избяга в България и с какви проблеми се сблъска на институционално ниво у нас, разказва в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“...
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава Величков от Инициатива "Правосъдие за всеки". Оставането на Борислав Сарафов на поста му "Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да направи едно обсъждане и да стигнат до едно становище, не решение, а..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите атаки и далеч не само. Как и защо в близко бъдеще само AI модели ще могат да се изправят срещу Deep Fakes. Коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Борис Грозданов , ръководител на..
Въпросите, свързани с промяна на името и фамилното име, имат важно значение за лицето, което ги носи. В редица случаи се налага да бъдат променени по лични и други причини. Материята, относно имената на гражданите, се урежда в Закона за гражданската регистрация. Промяната винаги става само по съдебен път, промяната е по реда на Гражданския процесуален..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
