Поредното издание на предаването „Гласът на времеto“ темата е „Знание“. В дискусия заедно с водещия Радослав Чичев участие вземат имунологът д-р Никола Кереков, който е и част от екипа на платформата „Рацио“ и философът доцент Марина Бакалова – която ръководи секция „Знание и реалност“ към БАН. В студиото е и редакторът на предаването Александър Христов.
Разговорът започва от самото начало на времето, на човешкото време, и от това как именно знанието – способността да се филтрата, използва и запазва във времето информацията за околния свят – се превръща в най-важната предпоставка за появата и развитието на човешката цивилизация. В по-късен етап, когато се поява и стремежът за по-добро осмисляне на реалността, идват и дефинициите на знанието – една от първите, според доц. Бакалова, е тази на Платон: знанието е истинно и обосновано убеждение, за което имаме добро основание.
От тези предпостави разговорът постепенно поема към настоящето, за да премине през темите за важността на научния консенсус, типовете знание, начини, по които стигаме до тях, и връзката между знание и реалност. Как съвременните технологии и политики влияят върху начините, по които оперираме с информацията. Не на последно място дискусията засяга и опасностите от невярната информация, която често ни се представя като знание, и авторитете като механизъм за противопоставяне на тази тенденция.
Разговора слушайте в звуковия файл.
Снимка – Pixabay
Споменът за три изключителни личности от рода на д-р Мона Каушик застават в центъра на ефирната среща в "Семейно радио". Фолклорист, културолог, писател и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", Мона се ражда в брахманско семейство в Индия, което свързва по съдбовен начин живота си с България. Баща ѝ проф. Рам Кришна Каушик остава завинаги..
Възрастните хора и достойната грижа за тях – от законодателните разпоредби и медицинския протокол до социалния ангажимент – темата коментира в Lege Artis д-р Мила Петрова , председател на УС на Българската асоциация по медицинска онкология. По думите на д-р Петрова по отношение на палеативните грижи за пациенти със солидни тумори страната ни..
Младите медици, които организираха националните протести под надслов "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Едно от предложенията, с които протестиращите са съгласни, е за допълнително заплащане на..
В днешните "Минути на редактора" насочваме вниманието към едно ценно и навременно издание, което се обръща към най-младите читатели с откровен и разбираем език. Книгата се казва "За птичките и пчеличките – интимните части под лупа" и има за цел да отговори на важни въпроси, които вълнуват подрастващите. Повече за книгата сподели Мария Чунчев а от..
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
"Хора сме, а не пропаганда" – в навечерието на София Прайд и по време на София Прайд Филм Фест с адвокат Деница Любенова разговаряме за правата на ЛГБТИ..
Галеристката и куратор Веселина Сариева, създател на Пловдивската галерия Sarieva и на частната колекция със съвременно българско изкуство с DOT..
Да оценяваш работата на колеги, при условие че изкуството винаги се оценява субективно, е отговорност, смята актрисата Ели Скорчева, която беше председател..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
