Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Теодор Ушев

За бягството от хаоса, за цифрите и божествената пропорция

Антиутопията "φ 1.618"

Теодор Ушев
Снимка: Ани Петрова

Той е аниматор номер 1 в света, известен в цял свят с майсторските си анимационни проекти. Има над 200 отличия през годините, включително номинация за "Оскар". Един от Българските посланици на културата за 2021-ва година в конкурса на БНР.  

В "Нашият ден“ Теодор Ушев разказва за най-новия си игрален филм "φ 1.618"Cюжeтът на антиутопията се  paзвивa в дaлeчнoтo бъдeщe, когато чoвeчecтвoтo e тexнoлoгичнo eвoлюиpaлo, чe дopи e дocтигнaлo бeзcмъpтиeтo. Ho в това се ĸpият и peдицa нeгaтиви. Бeзcмъpтнитe хора нe мoгaт дa cънyвaт, тe нямaт нaдeждa, a caмaтa тя e пoтoпeнa в xaoca нa мpaчнaтa peaлнocт. Заглавието на филмовата лента препраща към ирационално число, отбелязвано с гръцката буква φ, чиято стойност е равна на 1,618. Филмът е копродукция на България и Канада. Реализира се с финансовата подкрепа на Национален филмов център.

"Снимахме филма в много трудно време между две Covid-19 вълни. В началото филмът се казваше "Пумпал", но преценихме, че не е достатъчно атрактивно и решихме да го сменим. Дори променихме заглавието, за да го изведем по някакъв начин във връзка със сюжета и решихме да носи името "φ 1.618", което е "златното сечение" или "божествената пропорция", споделя Теодор Ушев.

От 8 до 30 октомври Синелибри среща зрителите със забележителни артисти, режисьори и писатели от цял свят

"Това което беше интересно във филма, че ние не само спазвахме "златното сечение" като композиция, но цялото кадриране, дори сюжетът по някакъв начин го поведохме към тази формула, включително конструкцията на филма. Самият екран е разделен на тази пропорция. Смятахме, че, бидейки максимално близо до този природен феномен, тази "божествена пропорция", нашият филм ще въздейства и на подсъзнателно ниво", споделя Теодор Ушев.

"Целият филм е една игра от самото начало до края, като електронните игри. Заимствали сме неща от електронните игри, като линеарност, като движение. Искахме филмът ни да се гледа от деца, но и от пораснали деца“, допълва аниматорът.

Въпреки нищожният бюджет, който имахме, тъй като в българското кино се работи с много малки бюджети, не сме направили нито един компромис в нито един аспект. Успяхме с хитрост и много мислене и много предварителна подготовка, посочва Ушев.

"Харесва ми, когато хора работят в името на една кауза, без тя непременно да им носи някакви материални блага или без това да прави нещата по-лесни. Напротив, често, работейки за кауза, животът ти става по-труден, защото всяка кауза среща отпор, а изисква огромна отдаденост. За това е трудно тук да се случват неща. Но когато постигаш малки победи, като създаването на един такъв предизвикателен филм, защото антиутопия в българското кино не е правена не помня от кога“. Ушев подчертава, че е интуитивно важно първата прожекция на първия му игрален филм да бъде тук в България.

Жанрът антиутопия според Тео Ушев е най-подходящият начин за отразяването на сегашното ни битие. “Когато започвахме филма, дори не сме си представяли, че толкова бързо времето, което сме описали или по-скоро безвремието, в нашия филм ще се приближи до сегашната ситуация в България. В един момент с ужас гледах, какво се случва в страната. То подозрително напомняше на ситуацията във филма“, казва Ушев.

Нина Цанева и Теодор Ушев

Сюжетната линия на филма води към създaването на пъpвитe тpaнcxopa – биoтexнoлoгични cъщecтвa, бaзиpaни нa злaтнoтo ceчeниe φ 1.618, ĸoитo имaт зa цeл дa нaмepят нoвa плaнeтa, зaщoтo Зeмятa e cтaнaлa тoĸcичнa. Двама от героите се опитват дa пpoмeнят xoдa нa бъдeщeтo, a тяxнaтa бopбa e нe caмo в имeтo нa чoвeчecтвoтo – тaĸoвa, ĸaĸвoтo гo пoзнaвaмe, a нaй-вeчe зa cпpaвeдливocттa и cpeщy бeзcĸpyпyлнитe aмбиции нa няĸoи хора.

Според Тео Ушев "това е едно намигване към историята на киното – ТHX 1138 на Джордж Лукас, "2180“ на Артър Липсет и "π" на Дарен Аронофски. Така че това беше една игра със зрителите и да се опитаме да подредим нашия филм в тази редица.

"Най-притеснителното е, че в държавата ни има хора, които са готови да открехнат врата и да пуснат тази война у дома и заставайки на грешната страна. Заставайки на страната на насилника, на узурпатора, на агресивния побойник. На фашистките и нечовешки сили“ , това тревожи постоянно Теодор Ушев.

"Ние сме между две кризи. Пандемията, която се случи, и една война. Трябва да бъдем посланици на доброто.

Взаимодействието на български творци извън България е изключително важно, защото така се създават шедьоври. "Дори да живеем навън, ние търсим  взаимодействие с хора, с които дишаме в един ритъм. Това е почти интуитивно намиране на хора. Оттам всъщност тръгва този патриотизъм. Нашият патриотизъм не е да си татуираме национални герои, които сме предали в миналото. Нашият патриотизъм е да търсим хора, които са родени на едно място, които са с едно виждане за света. С една обща визия към това, как мястото, на което сме родени, да бъде все по-привлекателно и по-интересно. Да бъде по-добро за следващите поколения“, казва Теодор Ушев.

Осмото издание на кино-литературния фестивал "Синелибри" ще се открие  на 8 октомври 2022 г. в зала 1 на НДК с дългоочаквания игрален дебют на Теодор Ушев. 
 На 10 октомври в кино "Люмиер" е премиерата на документалния филм "Теодор Ушев: невидими връзки".

Целия разговор с Теодор Ушев можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – Ани Петрова, БНР
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Юлияна Антонова-Мурата – български посланик на културата

Юлияна Антонова-Мурата е дипломат и писател. Тя е сред 24-мата творци, поставили България на картата на света. "Българските посланици на културата" бяха обявени в ефира на програма "Христо Ботев" и за тях гласуваха слушателите.  Юлияна е роден в София, но живее от дълги години в Япония.  Завършила е 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин..

публикувано на 16.02.23 в 10:25

Мари Врина: Преводът като убежище от разочарованието

Мари Врина е френска българистка и преводачка . Тя е български посланик на културата за 2021 година.  Кои са „Българските посланици на културата 2021" в кампанията на БНР Завършва Ecole Normale Supérieure с класически езици. Професор по българска литература във Франция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO). Тя има..

публикувано на 14.02.23 в 11:10

"Ева Квартет" – мистерията на женското камерно пеене (видео)

Квартетът има участия на множество български и световни музикални фестивали: „Tranz and Folk Fest“ – Рудолщадт, Германия; „Voice mania“ – Виена, Австрия; фестивала за етно музика в Плауен, Германия (с втора награда); международния музикален фестивал в Япония; „ Европалия “ в Брюксел, Белгия; „ Аполония “, Созопол,..

публикувано на 09.02.23 в 10:50
Жаклин Вагенщайн

Жаклин Вагенщайн: Да, културата струва пари!

Жаклин Вагенщайн е българска издателка. Тя е дъщеря на кинокритика, сценариста и издателя Раймонд Вагенщайн и внучка на сценариста, режисьора и писателя Анжел Вагенщайн. Тя е и “Български посланик на културата за 2021“ г., избрана от слушателите на БНР. “В моя случай нещата започват от семейството. Киното и литературата са заложени..

публикувано на 08.02.23 в 12:30

Людмил Ангелов и сладкият път към недостижимото съвършенство

Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен , изнасял рецитали и камерни концерти на международни сцени, солиcт на реномирани оркестри под палката на световноизвестни диригенти и популярен на петте континента, Людмил Ангелов безспорно е един от посланиците на българската култура зад граница. Той носи тази отговорност и..

публикувано на 31.01.23 в 10:30