Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Николай Димитров: Отказът от гласуване е вид политическо поведение

Снимка: Ани Петрова

Как формираме личното си мнение и възприемаме информацията от медиите и фронтовите линии извън военния конфликт?

“Начинът, по който се формира мнението в България, по никакъв начин не е по различен от този, по който се формира индивидуално мнение навсякъде по света“, казва в ефира на “Нашият ден“ социалният психолог доц. Николай Димитров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ и допълва:

“Първият начин, по който формираме мнението си, е, когато взимаме назаем мнението на другите. Това не е непременно нещо лошо, защото една от целите на това осредняване на мнението, превръщането му в общо и често срещано, всъщност е един от социалните механизми за сплотяване на обществото и за придаване на поглед в една посока на всички негови членове.

В повечето случаи начинът, по който формиране нагласите, е автопилот, което също е добър еволюционен механизъм, защото е трудно да си представим ситуация, в която ще отделяме време и енергия за всяко нещо“, посочва още той.

Политиката…

“Няма нищо чак толкова лошо в това да не се гласува, както свикваме напоследък да слушаме от медиите. Отказът от гласуване също е вид политическо поведение. То също е начин да влезеш в политиката, защото тя е навсякъде около нас и няма как да се изключим от нея“, казва още доц. Димитров в интервю за БНР и посочва:

“Проблемът става, когато негласуването се разглежда като отговор на две тенденции – не гласувам, защото “за мен няма значение кой ще управлява, нещата са добре и имаме своята национална стратегия или национална гледна точка“. Стратегия, която независимо коя партия ще управлява, спазва и следва. На практика няма особено значение коя партия ще управлява, защото тя ще спазва правила и национална стратегия. Другият вариант, който е по-лош, е – “няма значение кой ще ни управлява, всички са маскари“."

Според него “този тип отдръпване заради обезверяването, че който и да дойде, ще бъде същият като всички останали маскари“, е по-лошият вариант и е лошо, че се намираме именно в тази ситуация.

Социални мрежи и пропаганда…

“Те са много добре измислени и много лошо направени, получил се е лош краен резултат от един чудесен замисъл. Идеята, че можеш да споделяш и да се свързваш с приятели, се изроди във възможността всеки да бъде журналист“, посочва още доц. Димитров.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мозъчни донори

В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже.  За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..

публикувано на 25.11.24 в 15:15
Мина Киркова и Михаил Мишев

Между страха и истината – или къде е Дявола?

Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности?  В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:06
Илияна Типова

Антон Митов представя: Илияна Типова, журналист от Радио Кърджали

В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..

публикувано на 25.11.24 в 13:27
Детелина Стаменова, психолог

Въздух, стрес, храна – епигенетичните фактори, предавани през поколенията

Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..

публикувано на 25.11.24 в 13:12
Саша Безуханова

Саша Безуханова: Икономиката на бъдещето ще бъде зелена, освен дигитална

От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..

публикувано на 25.11.24 в 11:44