Как проф. Паабо извлече ДНК от неандерталец и Денисов човек

Всички сме отраснали с изображението на еволюцията от човекоподобна маймуна до човек, изправен и с копие или оръдие на труда в ръка. Минава време, преди да осъзнаем, че Хомо Сапиенс далеч не е бил единственият представител на хоминидите, населявали Земята.

Различни науки са изследвали произхода на човека и са се опитвали да вникнат във взаимоотношенията му с останалите видове. Знаем, че нашият предшественик, носещ гордото име разумен, е имал потомство с останалите хоминиди. ДНК, предавана от тези изчезнали предци, е повлияла човешкото здраве и физиология. Например, генетични варианти, наследени от денисовци, са помогнали на хората да се адаптират към голямата надморска височина в Тибет. Някои неандерталски гени пък са свързани с по-висок риск от развитие на определени заболявания, включително тежък COVID-19.
Самото извличане на ДНК материал от толкова древен материал се е смятало за невъзможно и мнозина са гледали на работата на проф. Сванте Паабо с неверие и дори насмешка.

Оказва се обаче възможно и проф. Паабо не само съединява малки фрагменти ДНК в четивни последователности и успява да събере пълната книга с генетични инструкции на неандарталеца, но и създава цяла нова наука – палеогеномиката.

Работата на Паабо също така се задълбочава и в малки генетични промени, които може да са повлияли на еволюцията на човешкия мозък.

Откритията на проф. Паабо имат фундаментално значение, но и редица приложения в практическата наука и хвърлят светлина върху изграждането на имунната система у човека.

За приноса и значението на работата на шведския учен разказва проф. Георги Милошев, ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика, БАН, който следи от години работата на проф. Паабо и на разбираем език разказва защо тя е толкова важна и ценна.