Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Ананиев: Товаропотокът през България е увеличен с около 30-40% – как да използваме ситуацията?

Снимка: БНР

Какво е състоянието и съдбата на транспортния бранш у нас? Неотдавна станахме свидетели на поредни затруднения за български транспортни фирми.

“Транспортът в момента се намира в една много сериозна ситуация, тъй като България представлява сама по себе си един транспортно-логистичен хъб, през който преминават най-важните транспортни артерии. Всичко това заедно с войната и заедно със скъсяването на веригите на доставките, с промяната на производствата, които постепенно Китай ще преместват по близко и вътре в ЕС, доведе до увеличаване на товаропотока от порядъка на 30-40% през България“, казва в “Нашият ден“ проф. Симеон Ананиев, известен експерт и допълва:

“В момента всички транспортни фирми са максимално натоварени, не достигат товарни автомобили, не достигат и вагони. Всичко това по един или друг начин се отразява на цялостната икономическа дейност на нашата страна“.

“Какво трябва да направим, за да използваме ситуацията? Основните неща са свързани с оптимизиране на граничните преходи, защото преминаване на товарни автомобили и вагони се чака с дни, което означава, че липсва товарооборот, че тези превозни средства са заети. Едно такова нещо е влизането на България в Шенген. Това означава, че България през изхода за Румъния няма да има такива сериозни проверки и задръствания“, посочва още той и допълва:

Ще останат проблемите със Сърбия, с Турция, но транспортният бранш очаква с големи надежди да бъде премахната линията, която пречи с Шенген“.

“Друг важен момент е в развитието на самата логистика. Не случайно в Плана за развитие в България се предвиждат т.нар. интермодални терминали, в които ще пристигат стоки, ще се разтоварват и ще се формират нови транспортни потоци. Изоставаме в това направление, имаме успех, имаме много добра дейност, българските логистични фирми са едни от най-добрите в Европа, но има много какво да се прави и се надявам, че средствата в Плана за развитие за интермодалните терминали, които свързват всички видове транспорт, ще са достатъчни.

Тук не трябва да делим транспорта – железопътен, автомобилен, въздушен и т.н. Транспортът е един, България е транспортен хъб и ако успеем да изградим сериозна транспортна инфраструктура най-вече и с мозък, и с логистика, смятам, че ще имаме добро отражение върху цялата икономическа и социална дейност – и като нива на заплащане, и като заетост на хората, и като развитие на страната“, посочва още той.

Какво трябва да бъде променено в нормативната уредба?

“Не бих могъл да кажа кое трябва и кое не трябва, но по принцип законите и материята на законите е един жив организъм. Съобразно промените в обществото, трябва да се променят и законите. Трябва да се променят и неща в строителството на самата инфраструктура. Не е тайна, че с обществените поръчки в изграждането на инфраструктурата има доста възможности за заобикаляне и оттам отклоняване на средства и неизпълнение в срокове“, казва още проф. Симеон Ананиев в ефира на БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.

Снимик: БНР, Радио Видин
По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Искра Стоилова

В семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови

В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..

публикувано на 30.11.24 в 08:35
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..

публикувано на 29.11.24 в 11:25