"Лъжа" е думата за дискусия в това предаване на "Гласът на времето". Темата е поставена в контекста на хибридната война с информация, дезинформация и лъжи, съпътстваща военните действия в Украйна. Събеседниците обсъждат и други актуални казуси, свързани с лъжите в публичното пространство. Например, лъжите на политиците, разкрити от новата инициатива "Лъжеш ли". Става дума и за изследването на института "Отворено общество - София", според което България e последна сред страните членки на ЕС в класацията на Индекса на медийната грамотност за 2022 г. Съответно, хората в България са в най-висока степен в ЕС податливи на фалшиви новини, манипулации, дезинформация и лъжи.
В дискусията участват Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти, главният редактор на "Капитал" Алексей Лазаров, журналистът Людмил Кърджилов и победителката в “Гласът на България” Ния Петрова, лице на кампанията “Не вярвай на очите си”.
“Много хора се вързаха на лъжата, че Русия няма да нападне Украйна. Защото разсъждавахме рационално и смятахме, че това не може да се случи в 21-ви век” – казва Людмил Кърджилов и добавя и друга лъжа със същия адрес – “Русия каза, че няма да спира доставките на газ. И ги спря.” Кърджилов задава и въпроса “Може ли човек да се имунизира срещу лъжите”.
Алексей Лазаров дава за пример лъжата, че “нещата, които стават, не зависят от нас. За много хора всичките проблеми са създадени от някой друг. И никой не прави нищо за тяхното собствено благополучие. Всъщност ние сме корупцията, ние сме катастрофите по пътищата. Това, което не осъзнаваме като общност, е, че ние можем да решим проблемите за суперкратко време”.
Лазаров споделя и думите на клиничния психолог проф. Джордън Питърсън, който говори за “анти-истина”. Тоест, нещо, което се създава умишлено, за да те отклони от правилното.
Ния Петрова говори за лъжовното възприемане на действителността според онова, което виждаме във “фийда си” в социалните мрежи, където живеем в “балон”.
“Дезинформациите и стратегиите, които не могат да бъдат определени като 100%-ови лъжи – влизат по-доста перфиден начин в структурата на обществото, създават разломи и разделят малките балони” – казва Иван Радев. Според него има отстъпление на журналистите, защото в България е много трудно да бъдеш независима медия без източници на финансиране, които не те поставят в зависимост.
“Превзетите медии виждат опасността, която независимите медии създават и се опитват да ги компрометират. Например, като им сложат етикет “чуждестранни агенти” – това казва Алексей Лазаров и обяснява разликата между медийните издатели Делян Пеевски и Иво Прокопиев – “Единият се финансира от публични пари, от нашите пари, по начини, които нямаше да бъдат възможни, ако имаше нормална полиция и прокуратура. Докато другият няма никакъв държавен бизнес, а нормален, напълно публичен бизнес, какъвто е този и на "Капитал”.
Друг елемент на лъжовния контекст е пропагандата, която води това, че “хората не могат да различат елементарното добро от зло и губят морален компас. Но пропагандата може да се върне и като бумеранг срещу теб. Путин се самооблъчи и повярва на собствената си пропаганда, че Русия е велика държава, с велика армия и може бързо да реши политически въпрос по военен път.” – според Кърджилов.
Чуйте интересната дискусия в звуковия файл.
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg