Зад всяко хранително разстройство се крие психичен и емоционален проблем. Ето защо проектът “Живот на килограм” помага на тийнейджърите да се справят с проблема. Повече за него в "Нашият ден" разказва клиничният психолог Милена Ташкова, която заедно със своите колеги от "Психодраматична работилница“ и фондация “Извън кръга“ от 2018 г. активно се занимават с превенция на хранителните разстройства.
"В последните години темата за хранителните разстройства е нещо като епидемия. Почти всеки трети тийнейджър е с някакъв вид хранителен проблем.
Когато става дума за тийнейджъри, това най-често са неувереност и нехаресване. Ако към тях си добавят и трудности в семейството, раздели, провали в адаптацията, то почти сигурно е, че подрастващите ще потърсят своето спасение в храната, като най-достъпно удоволствие.
"Храната не е фон, тя е абсолютен фокус. Тийнейджърът се мери, вижда, че малко е отслабнал. Това още повече го мотивира и още повече започва да се задълбочава. В един момент той не може да мисли за нищо друго. Когато хапне малко повече, започва да се чувства виновен и това води до много висока тревожност. Храната се превръща в едно чудовище, което трябва да излезе от него.
Работа на психотерапевтите не бива да бъде само към страдащите от хранително разстройство, а с техните близки и хората от тяхното обкръжение. Родителите са важен ресурс и тяхната роля е от съществено значение за лечението на хранителните проблеми при децата и юношите. Те страдат не по-малко от своето дете в тази сложна ситуация и съвсем естествено това поражда въпроси.
Предстоят две безплатни обучения към професионалисти, които да могат да правят тази програма в училищата. Това са педагогическите съветници и психолози, защото те виждат тази необходимост“, разяснява Милена Ташкова.
Целия разговор с Милена Ташкова можете да чуете в звуковия файл.
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
С доц. Костадин Коларов от Катедра "Предприемачество" на УНСС и с неговия колега от Индия проф. Вирал Комаршах разговаряме в "Нашият ден" за българо-индийския университетски обмен в областта на образованието по предприемачество. Сътрудничеството между УНСС и университета "Ел Джей" в индийския град Ахмедабат е стартирал през 2023-2024 с..
Климатичните промени добавиха един месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света. Какви са данните за България, коментира във "Време за наука" Зорница Спасова , гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ и автор в платформата "Климатека". В средата на XIX век белгийският учен Адолф Кетле формулира така наречения..
В свят, в който информацията се превръща в най-ценния ресурс – сравним дори с "новия суров петрол", съществуват български иновации, които не само следват тенденциите, но ги и задават. Един такъв пример е стартъпът Storied Data , чийто съосновател Радослав Которов разказа пред БНР за пътя на данните към смисъла и за това как чрез така наречените..
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " ни потапя в една ведра, лятна, природна атмосфера. В студиото водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили интересни събеседници – Ангел Ангелов и Виктор Вучков, председатели на Сдружението на ловците и риболовците на Перник. Обсъждат се темите за лова, безопасността,..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В днешното издание на "Говорят зелените новатори на България" ви представяме двама вдъхновяващи предприемачи – Владимир Гечев и Велин Николаев, основатели..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
