Зад всяко хранително разстройство се крие психичен и емоционален проблем. Ето защо проектът “Живот на килограм” помага на тийнейджърите да се справят с проблема. Повече за него в "Нашият ден" разказва клиничният психолог Милена Ташкова, която заедно със своите колеги от "Психодраматична работилница“ и фондация “Извън кръга“ от 2018 г. активно се занимават с превенция на хранителните разстройства.
"В последните години темата за хранителните разстройства е нещо като епидемия. Почти всеки трети тийнейджър е с някакъв вид хранителен проблем.
Когато става дума за тийнейджъри, това най-често са неувереност и нехаресване. Ако към тях си добавят и трудности в семейството, раздели, провали в адаптацията, то почти сигурно е, че подрастващите ще потърсят своето спасение в храната, като най-достъпно удоволствие.
"Храната не е фон, тя е абсолютен фокус. Тийнейджърът се мери, вижда, че малко е отслабнал. Това още повече го мотивира и още повече започва да се задълбочава. В един момент той не може да мисли за нищо друго. Когато хапне малко повече, започва да се чувства виновен и това води до много висока тревожност. Храната се превръща в едно чудовище, което трябва да излезе от него.
Работа на психотерапевтите не бива да бъде само към страдащите от хранително разстройство, а с техните близки и хората от тяхното обкръжение. Родителите са важен ресурс и тяхната роля е от съществено значение за лечението на хранителните проблеми при децата и юношите. Те страдат не по-малко от своето дете в тази сложна ситуация и съвсем естествено това поражда въпроси.
Предстоят две безплатни обучения към професионалисти, които да могат да правят тази програма в училищата. Това са педагогическите съветници и психолози, защото те виждат тази необходимост“, разяснява Милена Ташкова.
Целия разговор с Милена Ташкова можете да чуете в звуковия файл.
"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...
Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания. Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
