Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Турхут Исмаил:

Да будиш Тутанкамон или тръпката да възстановяваш културно-историческо наследство

За вярата няма граници

Снимка: @FB

Строителният предприемач от Несебър, който от години се занимава с реставриране и строеж на православни храмове не само в региона, но и в страната Турхут Исмаил разказва в "Нашият ден“, че онова, което прави, не е нито за да бъде популярен, нито за да го номинират или награждават. Определя себе си като обикновен български гражданин, влюбен в родното си село Искра. До този момент Турхут е възстановил построил 13 църкви и храмове.

"Важното е човек да има хъс, постоянство, комбинативност и  предприемчивост“, твърди Турхут Исмаил.

В момента реставрира една каменна къща по стара технология в село Искра. Болката му е, че малкият и средният бизнес в България се бори ежедневно излишната и дублиращата се бюрокрация. Приема екипа, с който работи, като част от  семейство си.

Преди 11 години Турхут Исмаил е поканен от свои приятели да се включи в изграждането на нов храм в село Дъбовица в Котленския балкан. Разказва, че бързо разбрал, че не се касае за обикновено строителство. Приел обаче предизвикателството и се включил в изграждането на храма.

"Особено да правиш храм по стара технология, когато строителството е по съвсем нови стандарти, е доста по-сложно. Реставрацията е още по-сложно нещо. Там имаш чувството, че събуждаш Тутанкамон. Нещо грохнало, умряло отдавна. И де факто да го върнеш към нов живот, там не знам дали съм строител, лекар ли съм, генен инженер ли съм“, казва Турхут Исмаил.

Кметът на родното му село Искра му отправя предизвикателство – да възстанови рушащата се църква, построена през далечната 1882 година от Уста Генчо – български строител от Тревненската художествена школа. По време на реставрацията се запознава с покойния вече проф. д-р Божидар Димитров. Именно професорът запалва искрата и Турхут Исмаил започва да се занимава с възстановяване на културно-историческо наследство.   

До този момент строителният предприемач е направил три паметника на проф. Божидар Димитров. Първият е в село Искра, а до бюста на великия историк е издигнат един 9-метров пилон с българското знаме. Вторият е в Созопол. А третият, който подготвя в момента и за който бюстът вече е готов, е за Ново Село в област Струмица, Северна Македония – във военното гробище, където е разпръснат прахът на професора. Когато започва войната в Украйна, Турхут Исмаил решава да дари средствата, събрани за паметник, на областната управа в Бургас за украинските бежанци. 

Самият Турхут Исмаил два пъти се оказва бежанец в собствения си живот и споделя, че "през 1989 г. по политически причини бях бежанец в Турция. През 2000 г. по икономически причини – имигрант в Испания. Родината започва да ти липсва, когато я загубиш и да знаеш, че не можеш да се върнеш“.

През 2022 г., на 24 май Турхут Исмаил дарява на Желязната църква в Истанбул платно от животинска кожа, с изписани на него буквите от кирилицата и глаголицата. Платното е уникално, изработено от телешка кожа по технология отпреди 13 века, а причината да бъде дарено на Желязната църква е, че "Св. Стефан" е избрана като една от светините на Българското Възраждане.

"Щастлив съм, защото аз нямам нито един работен ден, защото аз се занимавам с това, което ми е като хоби“, допълва строителният предприемач.

Посланието

За да има България, трябва да има българи. Нека да се правят и да се гледат деца, отколкото да гледат домашни любимци. 

Целия разговор с Турхут Исмаил можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен ФБ профил на Турхут Исмаил
По публикацията работи: Наталия Маева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От египетските папируси до съвременните методи: През историята на пластичната хирургия с д-р Мектубджян

В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по пластично-възстановителна и естетична хирургия в болница „Вита“. В откровен разговор д-р Мектубджян проследи историческото развитие на тази специалност и очерта съвременните ѝ измерения. По думите..

обновено на 16.04.25 в 12:08

Ще останат ли децата без педиатрична грижа в Пета градска болница?

Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа.  Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..

обновено на 16.04.25 в 11:18
Пораженията в църквата

"Света Неделя" – споменът за една трагедия, която беляза век

На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..

публикувано на 16.04.25 в 10:32
Инж. Габриела Данаилова, директор на ПГ „Васил Левски“ в Горна Оряховица

На учителя с любов: инж. Габриела Данаилова

Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..

публикувано на 15.04.25 в 15:03

Образованието отново в спор: Колко дни да може да извинява родителят?

В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..

обновено на 15.04.25 в 12:31