В зората на българското Възраждане просветените и родолюбиви умове на Отечеството усилено се трудят да изградят книжовен език за пробуждащата се национална общност. Той трябва да обединява хората от всички краища, да може да изразява най-сложната научна мисъл и художествена идея. Многообразните местни говори не само не са обект на интерес, но се схващат и като пречка в този стремеж.
Първите граматици от 30-те години на XIX век Неофит Рилски, Константин Фотинов и Христаки Павлович смятат, че новият книжовен език трябва да се изгради по модела на църковнославянския. Към средата на века си налага идеята книжовният език да стъпи върху живата съвременна реч, но остава въпросът как да се изведат общи правила от цялата "галиматия" и "язична Вавилония" от диалекти.
Следват романтичните тези за естествените народни говори като въплъщение на непокварения първичен народен дух, които обаче пак не се схващат като градиво за книжовна норма. Филологическите търсения от средата и третата четвърт на деветнадесетото столетие стъпват върху актуалните научни постижения на европейската славистика. Сравнително-историческият метод, който разглежда сродните езици като разклонения на общ праезик, се отразява и върху схващането за диалектите като резултат от историческото развитие на езика. Така постепенно се оформят основите на науката за диалектите такава, каквато я познаваме и днес. Д-р Мария Мицкова, гл.ас. в Пловдивския университет проследява развитието на идеята за народните говори през епохата на Възраждането.
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Белодробният карцином остава една от водещите причини за онкологична смъртност в световен мащаб, въпреки напредъка в медицината и разнообразието от..
Световноизвестният певец, композитор и продуцент Пласидо Доминго - младши, син на прочутия испански тенор, представя през март за първи път в България..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
