"Алхимия или чисто злато" – така поетът Георги Борисов определя новата книга на забележителния български поет и преводач Кирил Кадийски – "този умопомрачителен за любителите на тристишията и феноменален за съвременната ни поезия сборник със сонети“.
Премиерата на "Сонети" се състоя миналата седмица в културния център "Casa Libri" в столицата. Изданието беше представено от проф. Валери Стефанов, стихове бяха изпълнени от актьора Иван Бърнев, от издателката Жаклин Вагенщайн и от самия автор Кирил Кадийски.
Наричат Кирил Кадийски "най-умелия стихотворец и версификатор в съвременната ни поезия, чието кредо е стихът на Верлен "Във всичко музика най-вече". Категорично сонетната форма, по общо мнение образец на европейското поетическо писане, най-добре подхожда на неговата афористична, философска нагласа. В тази форма Кадийски влага ново съдържание, "налива ново вино във вехти мехове" и хвърля мостове към традицията във формално отношение.
След две книги, озаглавени "Сонети" (1999, 2012), в които Кирил Кадийски е събрал сътвореното през годините, сега той поднася тази трета, най-голяма по обем, пълна сбирка на своето сонетно творчество.
В репортажа на Дарина Маринова от събитието можете да чуете изказванията на Георги Борисов, проф. Валери Стефанов и Кирил Кадийски – чуйте звуковите файлове.
Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология през 1971 г. Работи в литературната редакция на Радио София, а по-късно в издателство "Народна култура". Издател – "Нов Златорог" (от 1990). Поет и есеист, член на българския П.Е.Н. клуб, член-кореспондент на френската академия "Маларме", член-учредител на движението "CAP A L'EST" на поетите-франкофони (Братислава, Словакия).
Автор е на: "Небесни концерти" (1979), "Ездач на мраморни коне" (1983), "Пясъчно време" (1987), "Перо от феникс и други стихотворения" (1991), "О кой" (1994), "Поезия" (1995), "Вечеря в Емаус" (2000), "Смъртта на бялата лястовица и тринайсет нови сонета" (2001), "Green" (2002), "Черепът на Йорик и други стихотворения" (2004). Превежда от френски – Вийон, Молиер, Бодлер, Верлен, Маларме, Рембо, Аполинер, Сандрар, и руски – Тютчев, Бунин, Блок, Волошин, Пастернак. Автор е на единствената книга с палиндроми в българската литература "Още нещо" и на поетическата антология "От Вийон до Виан". Негови книги са издавани във Франция (9 поетични книги), Испания, Гърция, Сърбия, Румъния, Македония. Кадийски е най-превежданият в момента български поет в чужбина – на английски, немски, италиански, полски, словашки, унгарски, руски, белоруски, украински, турски, македонски.
През 2018 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски” публикува книгата му "За поезията", съдържаща неговите лекции по теория и практика на поезията и поетическия превод, четени през последните години в Софийския университет.
Френското списание "Нувел обсерватьор" го нареди сред най-значимите съвременни поети. Носител е на престижни награди: "Иван Франко“ – Украйна, Голямата европейска награда – Румъния, "Сичевски визии“ – Сърбия, "Макс Жакоб“ – Франция (за цялостно творчество), "Артур Лундквист“ – Швеция-България, Националната награда за превод 2011 – Италия. За тритомника на Молиер през 2013 г. получава Специалната награда на СПБ, а през 2014 г. – за "Антология на руската поезия XII-XXI в.". През септември 2018 г. в Москва му беше връчена Голямата международна награда за превод "Читай Россию/Read Russia“ за двуезичното издание със стихове от Фьодор Тютчев.
Кадийски е кавалер на френския "Орден за изкуство и литература“, член на международната Академия "Монмартър в Европа“, почетен гражданин на "Монмартърската република". Носител е на редица престижни награди, сред които: "Иван Франко" – Украйна, "Голямата европейска награда за поезия" – Румъния, "Макс Жакоб" – Франция.
Снимки – изд. Колибри
Можем да наречем тази изложба и юбилейна за навършилия през 2024 г. 70 години Димитър Рашков. Основният и непоказван досега цикъл в нея е именно "Зодиакът", който е продължение на темите, занимаващи скулптора през целият му път. Сред тях са: Трифон Зарезан (Опиянението на боговете); Еротикон (Изящните дебелани); Адам и Ева след изгонването от Рая;..
2000 художници, фотографи, архитекти, скулптори и гравьори от цял свят ще представят най-новите си произведения. Събитието се провежда под стъкления купол на "Гран Пале" във френската столица. Панаирът за съвременно изкуство "Арт Капитал" се открива с грандиозно шоу и дефиле на бижутери, които представят най-новата си продукция. В рамките на трите..
Драматичният театър "Стоян Бъчваров" във Варна обяви създаването на нов театрален фестивал в морската столица. Първото издание на Черноморския театрален фестивал ще се проведе от 24 до 28 септември 2025 година. Идеята на организаторите е да предложат в ранната есен едно голямо културно събитие на варненци и на гостите на града и така да се удължи..
Видеопоредицата "Сградите разказват" е нова инициатива на Регионалния исторически музей - София. Археолозите Йордана Николова и Валентин Витанов, които създават епизодите, разкриват събития и истории, свързани с построяването, архитектите и обитателите на ценните сгради в Стара София. "Идеята за поредицата се роди на базата на две беседи, които..
Представлението "Не се обличай за вечеря" по пиесата на Марк Каполети "Пижама за шестима" е първият опит на режисьорката Максима Боева за ситком. Заедно със сценографа на представлението Киряна Аврониева те се впускат още повече в експеримент със сценичното пространство, като бягат от класическия модел на жанра, който е белязан от "диван по..
Ненадейно напусна земния свят, докато другите празнуваха Свети Валентин, а той подготвяше поредното си “отечествено” турне. Беше го замислил с млади..
Глобалната среща за изкуствения интелект в Париж постави нови въпроси и предизвикателства пред света. Технологичните гиганти очертаха бъдещето на тази..
"Нирвана" от Константин Илиев е първата премиера на Великотърновския театър "Константин Кисимов" за 2025 година. Постановката по пиесата на големия..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg