Болничните училища се посещават от деца, които страдат от тежки заболявания, най-често онкологични, а спецификата на лечението им изисква честа хоспитализация. За голяма част от тях единственият шанс за обучение е посещението на учителите от болничното училище при тях във време, съобразено с лечебните им процедури.
В "Нашият ден“ Златина Стайкова, педагог, председател на Сдружение "Образование и здраве" и Теодора Арменкова, педагог и дългогодишен болничен учител, част от Сдружение "Златна панделка", припомнят, че според разпоредбите на Закона за предучилищното и училищното образование, считано от 1 януари 2017 г., четирите действащи болнични училища в България са закрити.
С приемането в болница, децата се чувстват стресирани, потиснати и изолирани. Те трудно се адаптират след хоспитализация, трудно наваксват учебния материал и голяма част от тях отпадат от училище. От сдружение ‘‘Образование и здраве“ си поставят една единствена цел, малките пациенти да пребивават в среда, максимално близка до познатата им, където да учат, да творят, да четат и да се забавляват, споделя Златина Стайкова.
"Ние осигуряваме обучението на деца от 4 до 18 години, пациенти на болницата. Като освен образователните дейности, които извършваме, предлагаме и разни занимателни игри, празнуваме всички празници", посочва Златина Стайкова.
Както всяка една неправителствена организация в България, и Сдружение "Образование и здраве" са принудени да търсят самостоятелно начини за финансово обезпечаване на дейността си. Разчитат главно на дарения от фирми, но и на физически лица. Традиционно организират Коледен базар с предмети, изработени от деца, които са с различни заболявания и са настанени в болница.
"Ние сме много малък екип. Имаме учител по български език, история, начален учител и учител по физика и математика. Иска ни се да осигурим учители по всички предмети, но сме финансово ограничени", допълва Златина Стойкова.
Според нея родителите продължават индивидуално да търсят пътя как да се справят, за да могат децата да продължат да се учат. При една тежка диагноза е особено трудно, защото образованието остава на заден план.
Между 600-800 деца годишно преминават през детската клиника в УМБАЛ "Свети Георги". Благодарение на усилията на сдружение ‘‘Образование и здраве“ и ръководството на болницата има изградена специална класна стая. Но малките пациенти имат нужда от учебници и помощни материали.
С болка Златина Стойкова споделя за нуждата от болнични училища тук и за начина, по който този проблем е решен в останалите европейски страни.
Повече можете да чуете в звуковия файл.
"Имаше определени текстове в закона и в подзаконовите нормативни актове, в които се очакваше родителите, заедно с регионалните управления по образование, да търсят възможности да обучават децата, когато се налага да бъдат хоспитализирани. Това беше една процедура, която не можа да се случи. След закриването на тези институции започнахме тук в София и колегите от болничното училище в Пловдив решихме, че ще продължим да учим децата, независимо че училище не съществува", казва Теодора Арменкова.
Соvid-19 пандемията отвори една врата за развитие на дистанционното обучение. Но независимо от този факт в момента няма легитимна институция, която да дава възможност на децата да се обучават, без да пропускат учебната година и да имат възможност за външно оценяване.
"Работата на болничното училище, освен да не изпускат академичен материал, е да създадат у децата усещане, че въпреки това, което им се случва, те отново ще се върнат в училище и ще бъдат със своите съученици и това изпитание ще мине", посочва преподавателят.
"След закриването на болничните училища ресурсът от подготвени хора се разпиля. Преди това да се случи, трябваше да има създадена структура с ясен план на работа. Отвъд училищната работа да осигуряваме и социализацията на децата, така че те хем да са в защитена среда, хем да продължават да бъдат деца", казва Теодора Арменкова.
Според закона родители са тези, които носят отговорност, когато детето се разболее, да се свържат със съответните регионални управления по образованието и да поискат детето им да получи образование – по един или друг начин. Дали да изберат индивидуална форма на обучение, дали да минат на самостоятелна форма на обучение. Но обикновено родителите в този тежък момент нямат време да се занимават с този проблем, а са съсредоточени в спасяването на живота на своето дете.
"Полезно е, когато в болницата има учител. Той е там от момента на диагностицирането на детето и може да го поведе по пътя за това, какви възможности има детето им да продължи училище. Така че, когато оздравее, да бъде отново част класа, в което е учило“, твърди Арменкова.
Повече за проблемите на болничните педагози, можете да чуете от Теодора Арменкова.
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg