Актуалните европейски и български екологични разпоредби помагат ограничаването на токсичността на автомобилите за скрап. Центровете за бракуване на автомобили трябва да разполагат с подходящо оборудване за работа с опасни материали и да имат солидна инфраструктура за предотвратяване на изтичането на токсични материали.
80% от компонентите в един бракуван автомобил могат да бъдат рециклирани. От огледала до радиатори и акумулатори, те могат да бъдат адаптирани в друг модерен продукт, който ще използва материалите много по-ефективно, отколкото колата.
Каква е причината големият брой автомобили, излезли от употреба, да запълват междублоковите пространства в страната и как да бъде улеснено повторното използване на авточасти, за които са употребени ресурси, енергия и човешки труд – коментира в "Нашият ден" Огнян Огнянов, изпълнителен директор на една от най-големите български фирми за разкомплектоване на автомобили втора употреба и за авточасти втора употреба.
"Има добре изградена наредба и в нея е описан целият процес на какви изисквания трябва да отговаря въпросното дружество, за да изкупува такъв тип отпадъци и каква част от него е задължително да влезе за повторна употреба“, твърди експертът.
Според Огнян Огнянов е необходимо подпомагане на работата на регионалните инспекции по околната среда и водите, тъй като те са отговорни за лицензирането на центровете за бракуване на автомобили. През последните няколко години се наблюдава активност от страна на гражданите да предават старите си коли за скрап. По този начин се предотвратява изпомпване на непропорционално големи количества парникови газове в атмосферата.
"Данните от последния доклад Изпълнителната агенция по околна среда от 2020 г. сочат, че 61 000 МПС са били бракувани“, казва Огнян Огнянов.
През последните две години се наблюдава оживяване на пазара на втора ръка части за автомобили, като в САЩ са 31%, а в Румъния около 40%.
На 12 август се отбелязва Международният ден на младежта, приет с резолюция на ООН от 1999 година. Датата е посветена на диалога между младежите от различни култури, както и на обмена на опит между поколенията. В това издание на "Нашият ден" говорим именно за такъв диалог – постигнат с образование в България. От 60-те години на ХХ век до..
На 12 август 2025 г. в Ловеч ще се проведе поредица от събития по повод Международния ден на младежта, посветени на активността, забавлението и изявата на младите хора. Празничната програма ще започне в 10:00 ч. на пл. "Екзарх Йосиф I" със състезание с велосипеди и тротинетки, като записването за участие ще започне в 09:30 ч. Участниците ще се..
Тази неделя ловно-рибарското предаване "И рибар съм, и ловец съм" бе посветено на откриването на ловния сезон. Водещите Асен Масларски и Росен Мирчев анализират заповедта, изпратена до регионалните дирекции по горите, държавните предприятия и ловни сдружения. Слушателите ще научат много и за предварителната подготовка на ловците, както и за..
Проектът "Дигитални деца" спечели първа награда за "Проект на годината 2024" на фондация "Лале". В "Нашият ден" разговаряме с Яна Алексиева , координатор на Националния център за безопасен интернет – за дигиталната сигурност на децата, ролята на възрастните и какви решения предлага награденият проект. Конкурсът "Проект на годината" –..
Все по-решаващо важно е малките животновъдни ферми да могат сами да преработват млякото си по наредба 26. Това е само една от причините фондация "Пендара" да се включи в организирането на курс по сиренарство, който ще се проведе през октомври в гр. София. Основен лектор в този курс е биологът Цветан Димитров, производителят на зеленото сирене от..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов..
От 11 до 13 август Разград ще се превърне в истинска открита сцена за киноизкуство. В рамките на инициативата "Лятно кино в Разград" жителите и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg