Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Христев: Личната свобода е онова, което нямахме преди 10 ноември

Митингът на 18 ноември 1989 г.
Снимка: Иван Салабашев

“След 10 ноември имаме нещо, което преди нямахме, и това е лична свобода, като условие за това всеки да осъществи своята личност, както намери за добре. Всеки от нас да може свободно да говори това, което мисли, и да изживее достойно живота си, както прецени“, казва в ефира на “Нашият ден“ Христо Христев, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет:

Със сигурност имаше някаква част от българското общество, която се отнася носталгично към времето на тоталитарния комунистически режим. От друга страна, със сигурност трябва да обърнем особено внимание на това, че в България от години съществува мощна политическа пропаганда, която е част от руските стратегии на хибридни войни. Тя е насочена не само към България и цели да инструментализира носталгията. От друга страна, да създава една погрешна, илюзорна представа за времето на тоталитарния комунизъм“, посочва още той и допълва:

“С разумен анализ не можем да определим периода на този режим. Макар и наричано комунистическо, това е време на особена форма на феодализъм през ХХI век – закрепостяване на хората и създаване отвъд привидните претенции за равенство права на трудещите се. Имаме една издигната партийна аристокрация, която има привилегии и живее по много по-различен начин, а имаме и контролирана масова бедност на границата между бедността и някакъв базисен нормален живот, без възможност да излизате и сравнявате как живеят другите“.

Къде сме 33 години след 10 ноември?

“Времето, в което се намираме днес, 33 години след 10-и ноември, има много показатели, които разумно позволяват да се оцени, че по-голямата част от българското общество несъмнено е в много по-добро икономическо и социално положение, отколкото българското общество като цяло е имало през 1989 г.

Да, условията на икономическата и обществената система, в която живеем, предполагат инициативност. Предполагат човек да има хъс да търси своето място в живота, да работи и да надгражда своите умения“, казва още той в интервю за БНР.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ива Иванова

Другият живот на плодовете

Натуралните плодови ликьори се приготвят в България предимно за домашна употреба, а това често е предпоставка рецептите да се загубят, знанието и уменията да не могат да преминат нататък. Това е поправимо, казва Ива Иванова от София, впуснала се преди няколко години в приключението да произвежда натурални плодови ликьори, в които плодовете и..

публикувано на 19.05.24 в 10:35

Радвайте се!

Протойерей Александър Шмеман пише: "Ето какъв е смисълът на неделята на жените-мироносици. Тя напомня, че тогава в безнадеждната тъмнина са светили единствено любовта и верността. Призовава ни да пазим любовта и верността, за да не умрат, да не изчезнат от този свят. Осъжда нашето малодушие, страх и вечното ни робско самооправдание. Тайнствените..

публикувано на 19.05.24 в 09:10
Георги Лозанов

Доц. Георги Лозанов: Контекстът е много по-важен от текста, който произвеждат политиците

Предизборните дебати, политиците като "кукувици от часовник" и журналистите като PR-и на политиците – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов , преподавател във ФЖМК, бивш председател на СЕМ. Какво "грози" журналистите по време на предизборна кампания? "Съзнателно или неволна да станат съучастници в манипулации и..

публикувано на 19.05.24 в 08:45

Христо Даново залага на туризма

Карловското село Христо Даново се намира в подножието на Централен Балкан, на 120 километра от столицата и на 20-ина от общинския си център. Около него има полета с лавандулови насаждения и маслодайна роза. В населеното място живеят над 1700 човека, а в центъра му се намира паметникът на възрожденския учител, книжовник и родоначалник на книгоиздаването..

публикувано на 18.05.24 в 09:26
Серго Маркарян

Серго Маркарян: Протестиращите в Грузия казват – ако не сме свободни, по-добре да не сме живи

Въпреки продължаващите седмици масови протести парламентът в Грузия окончателно прие оспорвания закон за "чуждите агенти". Какво следва за Грузия, защо много анализатори предричат бъдеще за Грузия като това на Беларус и възможно ли е то? За влиянието на Русия в политиката на Грузия и не само там, има ли вина Западът за тежкото положение в Украйна..

публикувано на 17.05.24 в 16:45