Един призрак броди из социални мрежи и сериозни икономически издания. Става въпрос за феномена на тихото напускане. Quiet Quitting е термин, който описва нагласата за работа на все повече хора. Тихо напускащите – това са работещите, които не намират особено поле за изява на работното си място и дават само абсолютно необходимото, без много-много да се раздават.
67% от работната сила в щатите и 85% от глобалната са в такова състояние на тихо напускане според изследване на "Галъп" от тази година.
На какво се дължи този феномен, който засяга немалко от младите хора – част от най-образованото и най-зле платеното поколение в последните стотина години. Хората, които пораснаха след рухването на комунизма, преживяха глобалната финансова криза от 2008-а, ще живеят с последиците от климатичната криза, енергийната криза, пораженията на войната и – не на последно място – кризата на ценностите.
Доколко феноменът е поколенчески, доколко пандемията играе роля в него и как промени тя структурата на работната заетост?
Какво е тихото напускане – търсим отговорите днес с икономиста Димитър Събев и с психоложката Силвия Куманова.
Димитър Събев – икономист и журналист, който въведе едно ценно понятие економика – т.е. пресечната точка между природа, пазар и култура. Автор е на книгите "Унизената Земя" (2010), "Саламандър" (2016) и "Маркетинг, потребление и икономически растеж" (2021). Носител е на награди за разследваща журналистика и журналистическа етика. Доктор по икономика от УНСС с дисертация на тема Икономически (де)растеж. В момента работи в Института за икономически изследвания при Българската академия на науките.
Силвия Куманова е професионалист ориентиран към поведенческа терапия и управление на последствията от стреса. Трансформационен консултант със задълбочени познания по поведенческа психология и връзката мозък - тяло. Изследовател на стреса. В момента прави докторската си степен по психофизиология.
Силвия смята, че поставянето на човека в центъра на бизнеса е от ключово значение за успеха – принцип, в който тя живее при личностните и бизнес трансформации които прави и чрез своите интереси към индустрия 4.0, въздействието на технологията върху живота на човека и изследването на непознатото.
Всяко лято в град Велес в Република Северна Македония поезията е на особена почит, защото това е времето, когато в града се превежда международният литературен фестивал "Рацинови средби". Тази година 62-то издание на литературния фестивал продължи десет дни, като предложи богата литературна и музикална програма, включително литературоведски семинари,..
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В рубриката "Разговорът" гостува Ива Йорданова – световна шампионка по бачата в професионалната дивизия на The Summit Championship , проведено през януари..
Промените в Закона за еврото коментира в "Мрежата " по програма " Христо Ботев " Петър Ганев от Института за пазарна икономика "Всичко..
От 24 юли насам между храм-паметника "Св. Александър Невски" – символ на духовността, опрощението и вярата, и площада – символ на обществените настроения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
