Традиционно консервираните храни и напитки не просто разнообразявали трапезата на прародителите ни, но им помагали да преживеят сезоните, в които пресните продукти липсвали. За по-бедните домакинства това е било и начин за изхранване през зимните месеци.
Та от тези незапомнени времена, като дойде Димитровден, българските домакинства започват да стягат буренца и бидони и да си припомнят семейните рецепти за любими лакомства. А тези любими лакомства имат разнообразни имена в различните райони на страната ни. Някои са родни, други – заети, трети – комбинирани. Освен общото и актуално "туршия" например ще срещнем още "армейа", "гулийница", "пресол", "зеленица", "комбос", "кардьо", "лахна", "басма"… Да, "басма" – така се наричала вид туршия от зеле или грозде, която се покривала с памучен плат, капакът на бурето се замазвал с тесто, та оттам и широко познатият израз "цепя басма на някого" отначало означавал да окажеш особена почит на някого, като специално за него отвориш за първи път буренцето с туршия.
Освен чрез ферментация и осоляване основен начин за съхраняване на зеленчуци, плодове, подправки и билки било сушенето. И ето нова поредица от наименования – "огърлица", "жуна", "жупа", "сушено", "хаинин", "шумарак" и т.н. Ако преминем към сладостите от варени, сушени, низани и пресовани плодове и плодови сокове, списъкът става огромен. Някои още помнят вкуса на бабиния рачел, пестил, ошаф, булама, петмез, маджун, балсуджук и прочие. Засега не споменаваме млечните, тестените и месните изделия. Тях оставяме за следващ разговор с д-р Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език, гостенка на предаването.
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
В Деня на Европа посланичката на Украйна в България Олеся Илашчук коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" бъдещето на Украйна в Европа,..
Навършват се 75 години от решението за учредяване на Златен фонд на звукозаписа при Главна дирекция на радиоразпръскването и радиофикацията, днес –..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg