Абревиатурата STEM означава природни науки, технологии, инженерство, математика или това е една мета дисциплина, която акцентира върху преподаване и учене чрез опит и преживяване при решаването на реални проблеми и актуални предизвикателства или реализацията на конкретни проекти. Това е забавен начин за тях да преживеят математиката и социалните науки по начин, който ще остане в съзнанието на учениците завинаги. Основен фокус на този вид обучението е практическото прилагане на знания и умения, а в резултат – подготовката на учениците за реалния живот и тяхното професионално развитие като път към осигуряването на устойчиво развитие и просперитет за цялото общество, посочва в "Нашият ден", Стефка Петкова, старши учител по химия и физика в 73 СУ "Владислав Граматик" в гр. София и дългогодишен редактор, автор на електронни образователни ресурси.
"Една от основните цели на STEM обучението по един много естествен начин е да развие компетентностите на ХХIвек. Те са свързани с креативност, колаборация, критично мислене и комуникация“, допълва тя.
Образователният сектор следва да преосмисли традиционните граници на учебните програми, в които знанията и уменията са разделени по предмети. Необходимо е разработването на нови програми, основаващи се на необходимите за младите хора компетентности за устойчив, пълноценен и здравословен живот в бързо променящия се свят. Ефективното прилагане на този вид обучението в учебните програми изисква подкрепа на учители, обучители и създатели на специализирани учебни програми. Едно от основните предимства на STEM е обединяването на отделните предмети в интегрирана учебна програма. Всеки урок развива в по-голяма степен различни умения и компетентности у учениците в сравнение с традиционните форми на обучение.
"Все повече деца участват с желание в тези уроци в които могат да пипнат, да видят, за сгрешат, да се научат от грешките си и да разберат каква е връзката на растението като жив организъм със свойствата на водата“, казва Албена Желязкова, старши учител по химия и биология в 35 СЕУ "Добри Войников" в гр. София, редактор и автор на учебни помогала, интерактивни задачи в електронни учебници и образователни платформи по природни науки.
Учителят, трябва да излезе от строго дидактичната роля. Неговата подготовка, трябва бъде изключително сериозна. Много повече работа, трябва да бъде свършена преди самото провеждане на урока. Учителите ръководят, това което правят учениците, защото е доказано, че именно чрез правенето едно знание може да достигне до нужния адресат, твърди Стефка Петрова.
В България през последните две години са изградени 300 STEM центъра на стойност 40 млн. лева по национални програми. Преподавателите в гимназиално ниво могат да реализират проекти, които включват всички области на STEM. До този момент има разработени атрактивни ресурси за 5, 6 и 7 клас по пет теми ли това са около 60 STEM учебни часа, допълва Стефка Петрова.
Едно от училищата, където STEM обучение присъства активно е езиковата гимназия “Иван Вазов“ в град Пловдив.
"Нашият СТЕМ център е в експлоатация от тази година, открихме го в началото на учебната година. Средата предразполага децата към екипна работа и към творчество. Има зала в която те могат да презентират своите изследвания. Центърът е снабден с модерна апаратура с която да правят не само опити, а действителни научни изследвания", посочва Вихра Ерамян, директор на училището.
Целия разговор със Стефка Петкова и Албена Желязкова може да чуете в звуковия файл.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
