Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо век по-късно отново не ни се ходи в Народния театър?

Снимка: Ани Петрова

Всеки, който е имал шанса да поеме дъх в този живот и да се опита да му оспори правото да ни учи – къде чрез символика, къде чрез абсурд, навярно вече е разбрал, че всичко в същия този живот се случва за втори път. Та понякога и за много повече. Историята – личната, но и всеобщата – го доказва. Сега, когато мислим за Народния театър, опитваме се да проумеем случващото се зад стените му, да разсъждаваме въпрос на политика ли е, или на етика, че защо не и на естетика, историята пак същото ни показва.

Връщаме се в 20-те години на XX век и отново се блъскаме във въпросите, които и днес ни вълнуват. "Защо не ми се ходи в Народния театър?", пита Елин Пелин във вестник "Развигор", а Иван Вазов му отговаря "Всичко лошо, всичко грозно, всичко сбъркано там! Вярно ли е това?". Две от най-големите имена в българската литература разсъждават над нуждата от символизъм и силата на творческия дух. За "старото, родено при други условия", но и за "вечно младия гений на изкуството", който върви напред. А в основата на този и много други разговори е пак Народният театър, който изглежда не за първи път се оказва в центъра на публичния дебат.

Какво научихме обаче от това? Кои процеси са дърпали и продължават да влекат към гибел българския театър? И може би много по-важният въпрос е ЗАЩО. С днешна дата навярно трябва да мислим, че проблемът е политически, но тя, етиката, не би ли трябвало да е на първо място? Не е ли именно тя тази, която влияе и на естетиката? За какво се спори днес и какво се ражда от дебата, ако въобще има такъв? Със сигурност не е истината, защото тя се скрила някъде и не вярва на очите си. Театърът отново не е на сцената, а играе извън нейните рамки.

За всичко това стана дума в ефира на програма "Христо Ботев" – не за друго, а защото се опитахме да разберем "Какво се случва" днес в театъра, когато всичко се случва за пореден път.

Според театралния режисьор Лилия Абаджиева българският театър е стигнал до разпад както на етическо, така и на естетическо ниво. Формата на финансиране, приложена от дванайсет години насам – т.нар. делегиран бюджет, е унищожила природата на театралното, а последните събития, свързани с Народния театър, са резултат от много дълбоки процеси, които говорят за належаща промяна.

"Необходимо е да бъдат въведени някакви регулаторни правила, да се коституират нови правила и по никакъв начин да не се превръща един държавен културен институт, какъвто е всеки български театър, в самодържавие и еднолично управление на една-единствена личност, която понякога е способна да разруши достиженията на поколения преди нас, които са вграждали етиката си, морала си и моженето си, артистизма си в историята на българския театър", каза тя в "Какво се случва".

Мария Касимова-Моасе, журналист и разказвач, който има история с театъра, е на мнение, че сме чувствителни към нашите национални институции и в този случай е логично да следват "оставки" и на зрителите.

"И без това тези институции не са кой знае колко много, и без това във всичко друго не намираме опора на нашия собствен, личен, човешки патриотизъм към страната, която обитаваме и която обичаме. И когато видиш, че пред очите ти се случват едни неща, които имат свои опашки и тези опашки не водят до нищо добро, на теб ти е обидно, че това става така и че такива места като националния ни театър всъщност стават арена на едни тихи политически назначения. Дори да не е така, то така изглежда и така би функционирало, защото хората не са глупави. Така че някак ми се струва съвсем логично да има едно такова отношение и към театъра – това назначение да се отрази реално и на зрителския интерес."

Това, което истински радва Мария Касимова в този конфликт обаче, е силната реакция на хората, които са част от екипа на Народния театър, на всички онези, които "през годините не клекнаха, не се предадоха, не се примириха и не влязоха в статуквото", на граждански активните хора, които работят на полето на културата, защото точно тази демонстрирана непримиримост всъщност задава посоката, към която трябва да вървим.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Трамвай "Желание" – една история за разпада на личността

Няма трамвай на света, който да те отведе толкова отчаяно далеч от сложното ти минало, особено ако неписаният му маршрут те кара право към желанията ти. И все пак Бланш пристига в дома на сестра си Стела, за да направи лятната жега още по-гореща, и то между четири стени в задушен апартамент. Пиесата „Трамвай „Желание“  става театрален хит..

публикувано на 06.06.25 в 14:15

"Без кръв" – спектакълът, с който публиката на "Варненско лято" дишаше

Спектакълът на "Без кръв" – съвместната продукция на Пловдивския драматичен театър и Драматичния театър във Велес, Северна Македония публиката, носител на три "Аскеер"-а за 2025 година – беше аплодиран бурно и дълго от публиката на 33-тото "Варненско лято". През действието и темпоритъма, в един диалог между словото и музиката, между танца..

публикувано на 06.06.25 в 12:45

Да му мислят експлоататорите

В редакция "Хумор и сатира" експлоатираме единствено чувството за хумор на нашите слушатели, което не се брои. Наясно сме обаче, че има хора, които експлоатират други хора, и затова сме нащрек, както можете да се уверите в неделя – веднага след новините в 18 часа, когато можете да чуете и още: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..

публикувано на 06.06.25 в 12:43
Юлия Валдимирова и Джорджа Спадони

Джорджа Спадони: За живота на българските книги в Италия

Преводачката Джорджа Спадони , участник в Международния черноморски литературен фестивал, гостува в студиото на "Нашият ден". Джорджа Спадони е преводачка, редакторка и преподавателка от град Йези, Италия. Завършила е междуезиково посредничество с френски, руски и български език и има магистърска степен по международни отношения от Болонския..

публикувано на 06.06.25 в 10:20

90 години от откриването на Къща музей "Иван Вазов" в Сопот

В Сопот отбелязват 90 години от откриването на Къщата музей "Иван Вазов".  Къщата музей официално е открита от цар Борис III през 1935 година. Проектът за възстановяване на родния дом на поета, опожарен по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878), е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов въз основа на..

публикувано на 06.06.25 в 09:47