Въздействието на 22-минутната филмовата лента "Червен адмирал" със сигурност ще доведе до поне една спасена от трафика жена. За посланията на филма и символа на пеперудата в "Нашият ден" разказва режисьорът Марин Рангелов. Това е един директен, яростен, разтърсващ, но и толкова нежен и човешки филмов разказ.
"Идеята се роди, тъй като аз гледах доста документални филми и репортажи, свързани с трафика на хора и с една черна тематика, която няма позитивен край. Статистиките са наистина брутални. Замислих се, че на това не се дава гласност и може би е хубаво да се направи филм, който да е фикция. Но да е вдъхновен от нови истории. Имаше една конкретна история на момиче от Австралия – разтърси ме и ме накара да напиша сценарий, които да накара хората да се замислят", споделя Марин Рангелов.
Пътувайки в сюжета, зрителят се запознава с историята за едно момиче, което е принудено да се занимава с проституция и това е първата ѝ вечер с клиент. Само че, без да знае, тя се оказва в една схема. Действието се развива през 1999 г., годините на прехода. Без да подозира, тя е част от един пъзел за инсценировка на убийство и тя е натопената", допълва режисьорът.
"Червен адмирал" е всъщност вид пеперуда, която има силна символика във филма. Тя деликатно присъства като татуировка на гърба на главната героиня. В някои култури тази пеперуда олицетворява трансформацията, възкресението. От друга страна, в някои култури тя е символ на опасност и това е една парадоксална комбинация.
Над 80% от проститутките казват, че искат да се откажат от проституцията. 40% от тях работят още от деца. Те са били незаконно принудени да започнат професията чрез трафик на хора. Или някога са били тийнейджъри, избягали от дома си, защото в домовете им е имало вербално и физическо насилие. 92% от жените, които влизат в трафика, са подложени на жестоко физическо насилие. Те са прострелвани, удушавани, изгаряни и пребивани, намушквани и удряни. Всичко това звучи страшно, но това е животът, който е далеч от нас, но във всеки един момент някой е потенциално застрашен да се окаже в този пашкул, който едновременно е опасност, но и възкресение. Тези статистики са част от финалните надписи на филмовия разказ.
Режисьорът Марин Рангелов споделя, че филмът е написан така, че действието не се развива хронологично, за да може да бъде по-интересно на зрителя и до последно той да участва като изследовател.
"Една четвърт от филма, около 5 минути и 30 секунди e one-shot. Това е дубъл, който от началото до края се снима и не се спира, т.е. нямаш паузи и е много сложно. Това беше предизвикателство за целия екип. Де факто направихме само четири дубъла и във филмовия разказ е използван вторият дубъл“, допълва той.
"Главна героиня е Лора Христова, тя играе ролята на Кристин. Човекът, който ѝ партнира на екрана, е Калоян Минев, който е и асоцииран продуцент. Аз играя роля, но само като глас, не ме виждат никъде. Има само един човек по телефона, с когото героинята говори. Както и Марио Гюров и Иван Пасков. Операторът е Младен Минев, това е човекът, за когото ще се говори в българското кино. Композиторът на музиката на филма се казва Хенри Салонен, който на добра воля се съгласи да участва в проекта, тъй като всичко около филма се случи на мускули“, споделя Марин Рангелов.
Този филм е посветен на една кауза, която може да спасява човешки души. 52 919 потенциални случаи на трафик на хора са докладвани на горещата линия на Националния ресурсен център за трафик на хора между декември 2007 г. до декември 2018 т. След филми като този и послания като тези, че животът в определени завои ще бъде по-милостив и ще има шанс за излизане.
Повече за фикцията " Червен адмирал" можете да чуете в звуковия файл.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg