"В основите на физиката лежат задаването на въпроси и търсенето на отговори на база експерименти и неща, които са обозрими. Това е наука, която въпреки популярното мнение, че не е достъпна за всеки, е вградена в нас именно поради несъзнателния стремеж към експериментиране“, това пише в списание "Светът на физиката" един млад човек – Огнян Петков, носител на стипендията на фондация "Еврика" за постижения в овладяването на знания в областта на тази наука на името на акад. Георги Наджаков.
Огнян Петков е магистър по физика, завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и вече работи в Българската академия на науките. Понеже той има наблюдения как се прави наука у нас – и в научен институт, и в университета, го питам какви са дефицитите на средата и в каква посока трябва да се работи повече.
"Има нарастване на интереса от страна на студенти, но това, върху което трябва да се работи със сигурност, е популяризация на науката. И учените не трябва само да развиват научна дейност, но и да споделят повече за работа си пред обществеността, за да може това общество да ги разпознава като експерти в областта. А това вече помага и в борбата срещу дезинформацията. Пък и обществото ще може да разбере, че трябва да имаме доверие на експертите в дадена област", обяснява Огнян.
Свързвам се и с проф. Виктория Виткова от Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките, където Огнян Петков попада още като студент в трети курс. Тя има наблюдения върху работата на Огнян Петков, следи неговото развитие и не пести добрите си думи. "Най-важният потенциал за развитие на науката е човешкият потенциал“, казва още проф. Виткова и отбелязва, че е усетила желанието за развитие в областта на науката в лицето на Огнян.
Питам обаче Огнян как се е променило с времето неговато разбиране за физиката и нейното приложение в живота ни. "Приложението и на физиката, и на природните науки, е това, което те кара постоянно да искаш до човъркаш, да мислиш в дадена посока и да търсиш решения“, обяснява той. И признава, че е имал добри учители.
Снимка – Личен архив
Предаването е посветено на 90-годишнината от основаването на Българското национално радио и на изработената по този повод дигитална платформа за неговата история от професор Боян Добрев. Заедно с Милен Митев, генерален директор на БНР, Милена Димитрова, председател на Обществения съвет към БНР, Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев" към..
2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната..
Има една известна метафора, която гласи, че не бива да започваш да копаеш кладенец, когато си вече жаден. В контекста на водните ресурси в България това твърдение придобива буквално значение. Макар страната ни да разполага с пресни водни запаси, климатичните промени и екстремното засушаване създават нови предизвикателства. По покана на посолството..
В предишни издания "За здравето" наричахме срещата ни по повод Деня на родилната помощ "Бабинден за …мъже". Този път сменихме заглавието, но не и същността. Защото поканихме за среща в ефира отново трима специалисти в областта на АГ и на "ин витро" процедурите. Започнахме разговора с обрисуването на ритуалите и една матриархална картина, "нарисувана" от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на чужденците. Например занаятът Отваряч на врати. Това е специална услуга, предлагана по аржентинските улици. Хващате такси. Идва кола и след това от нищото се втурва човек. Не се страхувайте от..
Дори да посетите Аржентина за кратко, като мен, пак ще усетите някои особености на тамошните нрави и специфични професии, които правят впечатление на..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg