Миниатюрните батерии са сложни, скъпи и неекологични за събиране и рециклиране. Вече има тънки, леки и гъвкави хартиени биогоривни клетки, които са биоразградими, екологични и икономически изгодни. Технологията е разработена в Университета в Гренобъл, Франция.
Хартиени биогоривни клетки използват ензими за преобразуване на глюкозата и кислорода в електричество, осигурявайки органично и компостируемо енергийно решение. Те са органични, икономични, ефективни, без метал, безопасни и устойчиви.
Технологията беше финалист на симпозиума за научни предприятия на срещата на върха за наука в Берлин Falling walls 2022 и предизвика голям интерес, а само месец преди това спечели наградата Good4Nature на Summit of Minds на Monthly barometer.
Д-р Джулс Хамънд е изпълнителен директор и съосновател на научния старт ъп BeFC към Университета в Гренобъл, която заменя конвенционалните миниатюрни батерии с нова технология – екологично и устойчиво енергийно решение на базата на биоензимите.
Д-р Джулс Хамънд: За разлика от батериите, които съхраняват енергия чрез реактивни метали, ние използва ензими за преобразуване на биогорива като глюкоза и кислород в електричество.
Аз съм част от изследователска група, която търси начини да събира енергията от глюкозата и кислорода в кръвта, за да захранва с нея пейсмейкъри и инсулинови помпи в тялото.
Ние сме световният лидер в имплантируеми биогоривни клетки, които събират кислород и глюкоза от кръвния поток и ги превръщат в електричество с помощта на ензими. Идеята е, че можете да вземете енергията, съхранявана в тези биогорива и да захраните с нея устройства като пейсмейкъри, или инсулинови помпи, не е необходимо да имате батерии за тях в тялото си. Хората, които с инсталиран пейсмейкър трябва да сменят батерията на всеки три, пет, седем години, а сърдечната операцията е сложна, има риск от инфекции, докато при биогоривните клетки, винаги имате тази енергия, тя тече през тялото ви, разпространява се в него чрез кръвта ви. Това е естествен начин за превръщане на биогорива в електричество.
На какъв етап са изследванията, хората вече могат ли да ги слагат в телата си?
В настоящия момент все още не, но нашата изследователска група беше първата в света, която имплантира биогоривни клетки, не в човек, направихме го с мишки и плъхове. Установихме че технологията работи, ключовото нещо е да използвате ензимите, за да преобразувате биогоривните клетки.
Кога ще започнете клинични изпитвания с хора?
„Клиничните изпитвания с хора планираме след 10 или 20 години.“
Защо трябва да чакаме токова дълго?
По много причини, някои са етични, но най-вече поради сложността и сериозността на материята, защото усложненията, при провал, биха били много големи.
Нашата изследователска група разработва някои модели за защита на тази технология и решихме да се отклоним от имплантируемите. Решихме първо да демонстрираме нашата технология извън тялото – първо създадохме дигитални тестове за бременност и за овулация.
Познавате обичайните тестове с екран, на който виждате резултата, но при нас цифровият отговор не показва само дали сте бременна или не сте, но показва и откога сте бременна, т.е. в коя седмица сте.
За някои жени и за специфични медицински изследвания това е много важно, не само, за да знаете дали можете да направите аборт например, но и заради медицински състояния, при които е важно да се знае колко висока е концентрацията на даден биомаркер, така че решихме да заменим алкалните и литиевите батерии в тези дигитални тестове с нашата технология с хартиени биогоривни клетки. Когато изхвърлите използвания тест, вие не въздействате върху околната среда, защото източникът на енергия е органичен, има хартиена основа, не съдържа метал, и е компостируем.
И стигаме до това, което представихте тук на Falling Walls и което виждам в ръката ви. То е квадратно, около 3 см на 4 см, плоско, от хартия, в него има някакви малки точици. Какво е това?
Това същото нещо ли е, което ще използвате след десет – 20 години в човешки тела?
Да, но ще бъде с миниатюрни размери. Това, което виждате, е хартия с размерите на пощенска марка, материалите са органични, в него няма нито пластмаса, нито метал, нашата технология е биосъвместима.
Това всъщност е батерия, но без пластмаса или метал. Какво съдържа?
Съдържа само въглерод и целулоза.
Имаме малки въглеродни електроди, към тях прикрепяме ензими, за което използваме целулоза, в случая хартия, за да капсулираме, да интегрираме въглеродните електроди в нея.
Органичните ензими са изградени от въглерод, водород, кислород, те се синтезират в огромен промишлен мащаб – виждаме ензими в перилните препарати, знаем за ензимите в процесите на готвене и за ензимите в напитките.
Ние използваме тези ниско въглеродни интензивни техники, за да произвеждаме същите ензими тук в нашите устройства, след това съхраняваме глюкозата и захарта вътре в хартията, като импрегнираме хартията с глюкоза.
Единственото нещо, което нашите клетки с биогорива правят, е да събират кислород от въздуха. Все пак в повечето среди има въздух, тази технология не би работила в космоса, например.
Ясно е как ще се използва и колко ще е полезна тази технология след 10-20 години, но какви са приложенията й в наши дни?
Има приложения и сега. Споменах за първата концепция, за дигиталните медицински тестове – за бременност и за овулация, но вече виждаме много повече възможности,
Например използват се, когато искате да имате дистанционен сензор, който да съхранява данни локално и след това да ги изпраща безжично към облак или по интернет, има приложение и в логистиката, за да бъде възможно наблюдаването на движението на активите в дадена дистрибуторска верига.
Освен това има приложение и в индустрия 4.0 за проследимост или прозрачност. В Индустрия 4.0 се използва за разбирането на запасите във веригите за доставки или в хранително-вкусовата промишленост, където искате да гарантирате определено качество в различни моменти от производствения процес. Това са примери на smart индустрия – да се получават и предоставят повече данни, или да имаме представа за слабите места във веригата за доставки или пък да разбираме къде са проблемите с качеството по време на обработката, има и много други приложения, особено в здравните и медицинските грижи.
Една област, в която работим с наши партньори, е интелигентната грижа за рани.
Има хора с остри или с хронични рани, например хронични рани имат диабетиците, те често имат проблеми със зарастването на тези рани.
С нашата технология захранвате цифров сензор, който следи раната и сте сигурни, че сменяте превръзката на раната в точното време, защото ако смените превръзката твърде рано, може да увредите раната допълнително, а ако смените превръзката твърде късно, разбира се, в раната може да пораснат бактерии, което да доведе до усложнени инфекции, Това е пример за захранване на цифрови сензори, за постоянно получаване на информация.
Тази технология няма недостатъците от изхвърлянето на батерии като отпадъци, всичко в нея е разградимо.
Д-р Джулс Хамънд е изпълнителен директор и съосновател на научния старт ъп
Той е с бакалавърска и магистърска степен по електронно инженерство, докторат по нанопроизведени биосензори от Университета на Бат, Обединеното кралство. Присъединява се към групата за разработване на биоензимни клетки на Serge Cosnier Serge - изследователски директор в CNRS в катедрата по молекулярна химия в университета в Гренобъл, Франция. Там е създадено и научното предприятие BeFC, фокусирано върху разработването на екологични и устойчиви енергийно решение за електрониката.
Родният ни език, българският, добива различно значение тогава, когато сме извън родината. Знаят го всички, които за по-кратко или по-дълго са пребивавали в чужбина. Българският език е още по-различен за тези наши сънародници, които са родени зад граница, някои от тях – далечни потомци на емигранти и преселници, напуснали родната земя преди век или..
"Математиката е в основата на всичко и ако човек започне отрано да се занимава с нея и е постоянен, резултатите не закъсняват. Антон Александров е завършил Софийската математическа гимназия, а след това компютърни науки в Англия и магистър в Цюрих, където са най-добрите специалисти по изкуствен интелект. "Възможността да имам най-доброто от двата..
Филмовият фестивал "(Не)възможното образование" се ражда като идея през 2017 г. и за няколкото си издания събира група от съмишленици – родители, учители, граждани, силно желаещи да проучат, разпространят и приложат световно признати и работещи модели на образование с "човешко лице". Опитът на училищата, работещи по тези модели в различни страни,..
"Ако не бяха те" е темата по която ще творят участниците в XII Международен литературен ученически конкурс "Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена", организиран от Центъра за еврейско българско сътрудничество "Алеф". Конкурсът стартира на 1 октомври, а малко по-късно за наградените участници в тазгодишния конкурс беше организирана..
Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Животът е движение от въпрос към отговор и… отново към въпрос. Може би затова, когато зрителите потърсят " Отговор на всички въпроси " в едноименния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg