Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви мерки искат българите за повишаване на раждаемостта?

Радосвета Стаменкова: Хората очакват подкрепяща среда

| обновено на 19.12.22 в 09:30
Снимка: Pixabay

Какво показва последните проучвания за нагласите на българите към създаването на семейство и раждаемостта в страната ни и кои са политиките, които могат да доведат до промяна?

Гъвкаво работно време и двойно повече отпуск за родители са мерките, които според българите ще повишат раждаемостта, това сочат резултатите от представително проучване на БАСП за позитивните политики, които биха повлияли на естествения прираст и емиграцията. По поръчка на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП) проучването е извършено от KANTAR, като е проведено през август сред извадка от 836 души.

Анализът на проучването идва след представяне на резултатите от националното преброяване, изнесени през октомври, които показват, че населението на България е намаляло с 844 хиляди души. Само за последното десетилетие 344 хиляди българи са напуснали страната, а отрицателният естествен прираст е минус близо 501 хиляди.

Сред включените в проучването на БАСП мерки, насочени към повишаване на раждаемостта, с най-висока подкрепа сред анкетираните е въвеждането на гъвкаво работно време за родители с малки деца. На второ място се нарежда удвояване на платения отпуск за родител с дете до 12-годишна възраст. 

Ето какво сподели в ефира на “Нашият ден“ Радосвета Стаменкова, изпълнителен директор на Българска асоциация за семейно планиране:

“Знаем, че от години имаме отрицателен прираст на населението и не се случва само в България, а и в цяла Европа. Нещото, което допринася за проблема у нас е емиграцията. Не можем да кажем, че не се раждат деца на нашето население, но голяма част от тях не се раждат тук. Поради това има пакет от мерки и неща, които биха могли да се случат, за да може тези млади семейства и млади хора, които живеят тук да останат и да раждат деца.“

“Хората не очакват еднократни актове, в които да им се направи голяма помощ. Те очакват подкрепяща среда. Тази среда не се гради лесно и не е въпрос на еднократни суми, а е въпрос на целенасочена стратегия и държавна политика“, посочи още тя в интервю за БНР. 

Какво би направило България по-атрактивна за младите семейства?

“У нас майчинството е едно от най-дългите, това е една позитивна мярка. От друга страна, хората не чувстват достатъчно сигурност, защото нямат сигурност в работата и доходите.

Една позитивна мярка би била да се продължат политиките в посока на това майчинството и то да може да бъде поделяно от майката и бащата. Различни са очакванията и нагласите в София и в другите градове. В София това, че няма детски градини е проблем, извън София не е проблем. Но извън столицата е проблем това, че работодателите винаги намират някаква вратичка в закона, за да не подкрепят жената, която излиза в майчинство. Поне това е усещането на хората“, казва още тя. 

Според нея друга идея, върху която може да се помисли, е облекчаване на условията за кредит при младите хора с деца. 

Чуйте пълния разговор в звуковия файл. 



По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15