Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории в ефира

Майка на дете с увреждане: Какво става с порасналите, но останали деца?

| обновено на 23.12.22 в 07:28

Валентина Чобанова е майка на дете с увреждания. Преди две години тя гостува за първи път в ефира на “Нашият ден“. Тогава нейната дъщеря Елена беше на 17 години, а Валя се притесняваше какво ще се случи с нея, когато тя навърши пълнолетие, как ще се справя финансово и как ще посреща нуждите на Елена, които не се променят с възрастта, защото тя винаги ще остане дете.

Днес, две години по-късно, Валя продължава да търси отговори, а въпросите са много, може би дори и повече. Основният въпрос обаче е - какво ще се случи с нейната дъщеря, а и с всички онези деца със сходни проблеми, когато останат сами? Къде и как могат да бъдат настанени и кой ще се погрижи за тях?

Защо държавата не е помислила за възможността тези деца да бъдат настанявани за кратко, за седмица, за няколко дни, за да могат деца като Елена да свикнат с обстановката, да имат свое място и свои контакти, а и да не се отделят от родителите си за по-дълго време?

Какво става с тези вече пораснали, но останали деца? Деца, които не могат да се грижат сами за себе си. Вероятно много родители са в положението на Валя и си задават същите въпроси. Информацията не достига до тези майки, често те обменят опит помежду си и търсят решение.

Валя се грижи както за 19-годишната си дъщеря Елена, която е с умерена степен на изоставане и атипичен аутизъм, така и за 92-годишната си майка с деменция.

Научила се е да оценява малките неща в живота, казва, че за да разбереш и осмислиш нещо, трябва да го изживееш. Една усмивка и една мила дума са достатъчни, за да направят нейните дни красиви, но и тогава сълзите не липсват.

“В процес съм на търсене на място, на социална услуга, която не намирам. Дъщеря ми цял живот ще бъде дете, но социалните не я третират така, защото всички помощи, цялата социална подкрепа спира след 18-19 години. Хем не ходи на училище, дневните центрове за юношите са пълни, няма никакви места, няма как да платиш, след като нямаш тази помощ. Тя преминава на инвалидна пенсия, но няма стаж и става много по-трудно, защото сега има занимание, а после няма да има“, казва в ефира на “Нашият ден“ Валентина Чобанова.

“Имам нужда, освен от някакви дневни центрове, в които детето да се занимава с нещо повече от това да бъде отглеждана вкъщи, примерно от уикенд или пък седмична грижа, освен тази през деня, защото няма кой да остане при нея. Ако ми се наложи да вляза на изследвания например, не мога да си го позволя“ разказва още тя в интервю за БНР.

“Казаха ми , че има центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, но в София няма никакви свободни места. Ходих да проверя в Ловеч, там има много хубава база, много добър екип. Но в единия център са много тежки случаи. Там децата са буквално на легло, изведени от домове, без родители. Другото защитено жилище, в което има свободна програма, те пък са много свободни, вечер няма никой, което е опасно“, разказа още тя.

“Аз не искам да оставям дъщеря ми завинаги в такъв център, искам да намеря място, в което тя постепенно да свиква и с други хора и да общува, за да може един ден да има някакво място, в което да се чувства добре“, сподели Валентина Чобанова в интервю на Таня Любенова за “Нашият ден“.

Снимка: личен архив
По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Емона Иванова

Емона Иванова за спорта и мечтите

Емона Иванова е парасъстезател по бадминтон. Родена с рядко увреждане на гръбначния стълб, тя бива изоставена от родителите си. Израснала е в институции. Обстоятелства, които я превръщат в борбена и смела жена.  Открива своето призвание, когато за първи път хваща ракета като ученичка. Оттогава бадминтонът е нейният начин да докаже, че хората с..

публикувано на 03.04.25 в 15:56
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20