Обширна изложба "Виена – 1900" в Леополд музеум в австрийската столица показва блясъка и пълнотата на артистичните и духовни постижения на една епоха от възникването на сецесиона чак до залеза на монархията и смъртта на Виенския модернизъм. Блясък и нищета, мечта и действителност очертават естетическия плурализъм и маркират Виена от онова време като идейна лаборатория и мотор на едно турбулентно движение за реновация.
Виенският модернизъм започнал към 1900 година и последван от сецесиона, е може би най-значителният културен процес в Европа. Това е периодът на отърсване от догмите на класицизма, отваряне на пътища за новаторски подход и търсене на изразни средства на теми в живописта, които до тогава са били табу. Също стилът в архитектурата, мебелната индустрия, облеклото и всички вещи за обзавеждане на дома, свидетелстват за раждането на модерния европейски дизайн. Виенският музей "Леополд" показва една многообхватна изложба поместена в музейните зали на няколко етажа. Освен експонати на музея, който притежава огромно количество картини от тази епоха, например най-голямата колекция на творбите на Егон Шиле, са изложени още много предмети от частно притежание, между които освен платна, книги и плакати, допълнително мебели, скулптури и съдове изработени във виенските работилници, които допълнително дават представа за революционните идеи на тогавашното изкуство.
В първата зала са показани картини на Ханс Макарт, които не са типични за модернизма. Вижда се, особено в пейзажите, че художникът е бил повлиян от Веронезе, Рубенс и Ван Дайк. Неговата заслуга за новата тенденция в австрийската столица са били срещите в неговото ателие, на други представители на културната сцена от ранга на Густав Климт и Антон Ромако, чиито дискусии са довели до раждането на сецесиона. Следващите зали показват картини на Климт, както и негови плакати и илюстрации на книги и списания, които са направени в типичния сецесион (на немски "югендщил"). По-нататък са изложени мебелите от ателието на Климт последвани от няколко зали с мебели от Коломан Мозер, както и портрети и пейзажи от него. За разнообразието на тази изложба свидетелстват експонатите от италиански и френски майстори повлияни от тенденцията на сецесиона, между които най-забележителните са няколко пластики на Роден и Медаро Росо. Следват представители на символизма, като картините "Сън" на Фердинанд Ходлер и " Саломе" на Вилхелм Лист. Следващите няколко зали са посветени на т.н. "пейзажи създаващи настроение". Типични представители на този вид живопис са освен Климт, още Шиндлер и Визингер-Флориан, чиито платна са показани на изложбата. Следващите зали са посветени на писателите повлияни от духа на това време. В стъклени витрини са изложени книги и писма на Мусил, Шницлер, Фройд Херцл, които отразяват тогавашните събитията и броженията на виенските интелектуалци.
Комплексността на експозицията е отразена в прехода от зародиша на сецесиона към експресионизма на същия живописен стил, който продължава до 30-те години на 20-и век и е особено характерен за творчеството на Егон Шиле и Оскар Кокошка. Техни творби посветени на смъртта в много морбидни цветове са изложени в подземния етаж на галерията. Такива са "Мъртвата майка" на Шиле, "Последният танц" на Ленц или натюрмортите на Кокошка. За отбелязване е, че и картини на Климт като "Животът и смъртта" отразяват възприятието на художника за философската стойност на нашето съществуване. Следва поредицата "Мъртвия град" с пейзажи на Шиле от различни селища в Австрия, представени с цялото съвършенство на най-мрачните тонове.
Изложбата "Виена – 1900" в музея "Леополд" на австрийската столица хвърля светлина не само на заченките на новото течение в културата на Европа. Сецесионът продължава през дълъг период изпъстрен от бурни исторически събития, икономически кризи и не на последно място, първата Световна война. Експозицията представя с един много подбран и хронологичен похват, конгломерата на новото изкуство, което въпреки своята красота отразява и негативните исторически събития на времето на зараждането му, без да изневерява на своя стил.
В епизод 600 "Трамвай по желание" представя на своята публика актрисата Розита Еленова, режисьор, експерт по медии и култура, журналист и радиоводещ. Неотдавна Розита представи в "Трамвая" книгата и филма "Свободен, по-свободен, Димитър", посветени на незабравимия режисьор и театрален педагог Димитър Еленов – неин ментор и съпруг. За да сглобим..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови, ако се наложи, да проявим разбиране, снисхождение и всеопрощаване, но за неща като зъбите сме безкомпромисни, защото знаем колко е важно езикът да е зад тях. Какво ни изкара от равновесие тази седмица можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ще чуете: • Увод с песни от..
"Времето на редактора" в петък, на 8 август, е посветено на 80-ата годишнина от рождението на германския режисьор Вим Вендерс. Вим Вендерс е един от големите магьосници в световното кино, създал мост между европейския авторски почерк и света. Независимо дали снима игрални или документални филми, видеоклипове на U2 или на Уили Нелсън, Вим Вендерс..
В рубриката "Разговорът" във "Нашият ден" зам.-директорът на фондация "Софийска платформа" Борислав Димитров говори за инициативите "Визия за Белене" и лятното училище "Защо ни е да помним" 2025 г. Фондацията от години работи за укрепване на демократичната култура в България чрез гражданско образование, исторически диалог и застъпнически..
До 10 август в Созопол продължава Международният фестивал за куклен и площаден театър "Арлекино и Марионета". Фестивалът представя българските и европейските достижения в областта на професионалното куклено изкуство и площадния театър, а какво предстои днес и утре, ще разберем от редактора Ангелина Грозева. Слушайте!
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в..
В предаването "Български изпълнители" на 11 август 2025 ще си спомним за един талантлив български певец, чийто глас звучи вече само от архивните записи,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg