Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Апостол Дянков: Възможно е да имаме проблеми с водата след зимата

Магдалена Малеева: Всеки от нас има право на 2 тона емисии годишно

| обновено на 11.01.23 в 11:32
Снимка: Pixabay

Изменение на климата е термин с широко значение, който се отнася до промяната на климата на земята в дългогодишен период от време. Същият феномен често се нарича и глобално затопляне, той обаче отчита човешките дейности като главен фактор за затоплянето на климата. Косвени данни сочат за драматични промени в миналото, включително множество ледникови периоди с различна продължителност.

Доколко човекът е фактор в климатичните изменения в последните години – мит или реалност е неговата роля?

“Заслужава си да се борим за всичко, което е все още е живо и трябва да бъде спасено. Безспорно не можем да спрем промените с климата, но може да ги смекчим и да се адаптираме към тях“, казва в ефира на “Нашият ден“ Магдалена Малеева, основател на платформа “Горичка“:

Всеки от нас може нещо да направи, но е много важно да не забравяме големите замърсители, истинските отговорници за това, което се случва. Всеки от нас има право на два тона емисии на година, може би е добре всеки да си ги изчисли и да види от какво трябва да се лиши. Няма как да продължим да живеем в същия комфорт. Ще трябва да има някои мънички лишения. Нещата са много сериозни и човечеството трябва много бързо да действа в следващите десет години.

Никак не е трудно София да стане град, в който можем да се придвижваме с колела, а не с коли. Всеки от нас може нещо да направи, но все пак да не забравяме, че много трудно се излиза от матрицата и трябва да внимаваме за кого гласуваме“.

“Нашето семейство много обичаме да караме ски и всички са много разочаровани. Постоянно гледаме кога ще завали сняг, това е една абсолютно ненормална зима. Хората се радват, че времето е топло, за съжаление много ваши колеги все още се радват на топлото време, но липсата на сняг означава липса на вода през лятото. Това е една ненормалност, която ще има своите последствия. Моята майка ми е разказвала, че зимно време в София са се придвижвали с кънки. Тя е живеела в центъра до “Орлов мост“ и зимата е имало сняг. В момента да се задържи сняг в София е нещо абсолютно нестандартно“, казва още тя в интервю за БНР. 


“Разхождайки се в парка, наблюдавах как хората се радват на пролетните температури, все пак е човешко да сме щастливи и доволни от това, че има слънце“, казва в ефира на “Нашият ден“ Апостол Дянков, ръководител на програма “Климат“ на WWF:

Наричам екстремно събитие това, което се случи в началото на януари, макар че то е свързано с тенденцията на глобално затопляне и изменение на климата. Ще трябва да очакваме, че всеки януари ще има такива температури. То се смята за един от най-големите температурни екстреуми изобщо в историята на Европа. Сравнимо е по магнитуд с екстремалната горещина, която се случи в Канада и Северна Америка.

За наше щастие и късмет това се случи през зимата. Какво би се случило, ако това стане през лятото при една базова, нормална температура от 25 градуса. И това са 20 градуса нагоре или 47 градуса в София. Тогава нямаше да има разходки в парка?“

“Надявам се не всяка зима да е такава. Има изследвания доколко човешкият фактор, причиненото от човка затопляне, е отговорно за тези екстреуми. За съжаление при повечето от тях, те се изследват от учените, излиза, че няма как това да се случи или е адски малко вероятно да се случи, ако го нямаше този ефект от емисиите на парниковите газове, които затоплят планетата.  Имаме един базов процес на затопляне, който затопля от около половин градус на дестилетие. Покрай него се случват тези екстремални събития, които повишават своята честота и става много по-горещо.

Човешкият вид е иновативен и може да се адаптира добре. За съжаление понякога в ущърб на други видове – животински и растителни. Но ние сме доказали, че можем да се адаптираме. Бих препоръчал да няма тон на безсилие и отчаяние. Ние можем и ще трябва да се адаптираме. В това отношение хората могат да направят много“, казва още той и посочва:

“Една добра изолация на дома, не само намалява енергийното потребление, но и помага домът да е по-хладен през лятото. Начинът, по който ние строим домовете си, имат такъв ефект.

Друго нещо е – как организираме градовете си. Трябва да има повече зелени места, които намаляват летните температури с десет градуса и повече. Да върнем биоразнообразието в реките. Ние наричаме това екосистемни или природобазирани решения. Това е необходимо за градовете. И после да помислим как можем да спрем затоплянето с половин градус на десетилетие, а това може да стане, когато всичките ни процеси са въглеродно неутрални.“

Очакваме ли проблеми с водата след зимата?

“Да, вероятно! Ще зависи от валежите в следващите месеци. Има валежи, но при липсата на сняг, който е фактор за снеготопене в много от водосборните басейни, е възможно засушаване. 

Огромен фактор в управлението на водите е човешкият, как ги управляваме. Наблягам на природобазираните решения, защото много често, когато се управлява този сектор се стига до някакви решения - как с инженерна инфраструктура можем да решим един проблем, за който природата отдавана има решение, като оставя реките да се разливат там, където няма да има щети и наводнения в естествените им размери“, казва още Дянков.

Чуйте пълния разговор в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Александър Миланов: 60% от новите случаи на HIV у нас са сред хетеросексуалните

Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..

обновено на 04.12.24 в 13:14
Доц. д-р Мария Левкова

Доц. Мария Левкова: За иновативното генетично изследване на рака на дебелото черво

Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година.  В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..

публикувано на 04.12.24 в 11:56

ДАФНИ с девета поредна изложба

В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението.  "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..

обновено на 04.12.24 в 11:36

Оралната грижа при децата и при възрастните

За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов.  Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..

публикувано на 04.12.24 в 11:09

Игри, симулации и знания: Ескейп стая за млади лидери в борбата с климатичните промени

Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..

обновено на 04.12.24 в 10:28