Някакви седмици след Рождеството, когато сме празнували рождението Му, а преди всичко е трябвало и трябва да Му благодарим за Доброто. И едни месеци, преди да имаме повод да осъзнаем саможертвата – толкова висша, чиста форма на любов. "Какво се случва" повдига завесата на най-голямото тайнство – Бог.
Бог е Създател, но и Спасител. А ние, хората, имаме нужда от спасение. В делника, а със сигурност и в празника. В професионалното ни време на пренасищане и забогатяване чрез обедняване и още повече в личното ни време, в което се губим и намираме в себе си. Стига демоните ни да спят, ако може някак по-задълго.
Темата в предаването е голяма, пренебрегвана и тежка, но не защото е трудно да се говори за Бога, а защото предпочитаме да не го правим. Поне не пред хората. Всъщност Бог не е тема, той е просто Всичко – пътят, вярата, добротата, смисълът, нежеланите разговори за смърт, страдание, вечни изпитания, изкуплението и прошката, той е истината, за която мечтаем и която също толкова силно не искаме.
В "Какво се случва" се повдигнаха въпросите за твореца и неговото творение, за духовното в един почти бездуховен свят, за всичко, което често се говори от ефира, че е ценно, важно и безкрайно необходимо, защото без изкуство и култура човекът е изгубен. И ако е така наистина, как именно изкуството и съвременната култура обговарят Бог и вярата? Създават ли и те творение, в което душата да ликува? Водят ли ни към Него, но тихо, без много думи или въобще без думи, или и те като медиите стъпват върху тънък лед и вместо да бъдат трибуна, от която проповедта за единство и любов да се чуе, дават повод за поредното разединение и призовават за конфликт?
Над това разсъждават писателят Деян Енев и журналистът и автор на сборника с разкази "Техническа проверка" Ангел Иванов.
"Вярата е онази стаичка вътре в нас, където сме си само ние. Радваме ѝ се, искаме да я има, но това не е стаичка, на която да отваряш вратите и постоянно да пускаш хора вътре или пък да я излагаш на показ на площада“, смята Деян Енев. Според него в изкуството апологетиката е противопоказна. Обикновеното, нормалното, привидно нецърковно писане, в което е заложено истинското зърно, всъщност върши повече работа. Като разказите на Йовков, в които откриваме отношението на човека към човека.
"В крайна сметка това е една тема, която ни определя веднъж като човеци и втори път като български човеци. Тъй че най-нормалното нещо е тя да присъства в дневния ред на обществото – в медиите и сред нас в делничните ни разговори и прочее“, твърди Ангел Иванов. Той е на мнение, че "да говориш прекалено, още повече да говориш скучно за такава тайна, каквато е вярата и личната връзка на човека с Бога, може значително да навреди на хората, отколкото да им помогне".
Защо в днешно време ни е трудно да не влизаме в осъждане, да коментираме и изобличаваме процеси, а не личности? Защо съмнението, една от най-характерните човешки черти, е сред нужните ни съставки за връзка с Бог? Защо се доближаваме до Него много повече, когато сме най-грешни? Защо в тишината, в мълчанието си казваме онова, което с думи не можем? Кога компромисите са допустими във вярата и колко малко ни трябва всъщност, за да разберем, че любовта е истината?
Чуйте за всичко това в звуковия файл.
Шанел Еркин е родена във Варна. Учи оперно и класическо пеене. Още от десетгодишна изнася образователни концерти с Шуменската филхармония. Завършва с отличие Френската гимназия във Варна. " Синини " е нейната дебютно стихосбирка. Редактори на книгата са Петър Чухов и Георги Гаврилов. Ето какво пише Георги Гаврилов за книгата: "Синини" на Шанел..
Къде ни намира киното? Дали все още предпочитаме да седнем в тъмния салон, заедно с десетки други зрители и колективно да преживеем историята и емоциите в един филм, или търсим усамотение у дома, където можем да връщаме и превъртаме, да спираме колкото пъти си искаме и да разчитаме, че никой няма да хрупа пуканки точно до нас? И дали гледаме един..
"Случаят Йов", книгата на френския философ Рене Жирар в превод на Тони Николов, ще бъде представена тази вечер ( 30 януари) в Книжен център "Гринуич" от 18.30 ч. Френският мислител е известен със своята "миметична теория". Определян е като антрополог на насилието и на религиозното. На български език през 2006 година е издадена – отново в превод..
Редколегията на списание " Страница " отбелязва 80 години от рождението на проф. Светлозар Игов, която се навършва на 30 януари. "Уви, той не е сред нас телом, но духом е тук", пишат от редакцията, определяйки го съвсем точно като "един от най-мощните литературни хора на България " . Учен, литературен критик и историк, есеист, поет,..
Столичната галерия за модерно градско изкуство "Риволи" кани публиката на пътуване в сърцето на Португалия с поредната си изложба на водещи съвременни португалски стрийтарт художници. В експозицията традицията среща модерността, а уличното изкуство се превръща в глас на новото поколение артисти. Изложбата обединява творбите на водещи артисти,..
Драматичният театър "Борис Луканов" в Ловеч гостува на софийската публика с един от най-новите си спектакли – "Зимните навици на зайците" от Станислав..
Фондация за хуманитарни и социални изследвания – София (ФХСИ) излезе с новия брой 7 на Бюлетина "Антидемократичната пропаганда в България онлайн". Как..
Алкохолна зависимост – коментар в Lege Artis на данните за България за 2024 година на психиатъра д-р Иван Добринов , началник на Шесто мъжко отделение в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg