"В нашето общество пожелавам – да търсим талантливия човек, да покажем ценното у него, но да го освободим от терора на натрапените формули и личните предпочитания." – Сирак Скитник.
Тази година е юбилейна за Панайот Тодоров Христов, наричан от близки и приятели Сирак Скитник: на 22 октомври се навършват 140 години от рождението му, на 5 март – 80 години от смъртта. Приживе той е arbiter elegantiarum на българския културен живот, човекът, задавал неговия тон и определял неговите постижения.
Художник, критик, поет, той е първият директор на Българското национално радио и в деня на празника на БНР, 25 януари, когато се раздават престижните награди "Сирак Скитник", говорим с Аделина Филева, директор на СГХГ, Пламен В. Петров, директор на ХГ-Казанлък, Красимир Илиев, куратор и художествен критик, и доц. Вяра Ангелова, преподавател във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски" за живота и дейността на Сирак Скитник, за неговите постижения в областта на културата, изкуството и радиото.
"За първи път открих Сирак Скитник като критик. Харесвам неговите текстове, защото в тях независимо към кого или към какво е отправена критика, препоръка, те са много добронамерени, подкрепящи, дори насочващи в каква насока да се върви – много светли текстове с желание да има напредък за всички." – каза Аделина Филева."За мен най-близък е по линия на радиото. Освен критик, първо го открих като теоретик. Той е и драматург – има постановъчни текстове за радиотеатъра, това тънко усещане е впечатляващо. Общественик с голяма тежест за времето си. Една енциклопедична личност." – допълни доц. Вяра Ангелова.
Красимир Илиев: "За мен е странно, че още не оценен, като художник, не е поставен на мястото което трябва да бъде."
"Онова, което същински ме изуми, е това, което прави за изграждането на визията на Българското национално радио. Струва ми се, че през последните 10 години от живота си той безспорно се посвещава на каузата радио. И както казва Петър Увалиев, "Без да знае какво е радио, той знаеше какво трябва да бъде. Той изгражда едно радио, което продължава и до ден-днешен да отстоява именно каузите, които той залага – на първо място – независимост." – Пламен В. Петров.
Чуйте предаването от звуковия файл.
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..
В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..
Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..
До този момент в България не е имало Регистър на водопадите. Досега има една статистика и данни за височини на доста водопади, която в голяма част от нейния обем не е вярна. Издирвайки доста от литературните източници – пътеводители и автори, писали за природните феномени – водопадите у нас, са поставили едни височини, които така са и запазени през..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно изследване на акваторията на Созополски залив в района на природен феномен "Подводна вкаменена гора", представят временната едноименна изложба. Експозицията "Подводната вкаменена гора" се открива на 3..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Село Ореховица се намира в община Долна Митрополия, област Плевен и в него живеят над 1200 човека. Заселването на землището на селото датира още от тракийско..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg