Насърчаването на високи постижения в иновациите при трансформиране на въглищни региони към неутрални по отношение на климата и как увредени терени се рекултивират вследствие на експлоатацията на открити рудници. Това е трансграничен проект, в който участват Гърция, България и Румъния. Как това е решено в Гърция, в "Нашият ден“ коментира проф. д-р инж. Костадин Костадинов – български учен, професор по роботика и мехатроника в Института по механика към Българската академия на науките.
"Румъния, Гърция и България изпълняват проект, в който участват три въглищни района, които трябва да се трансформират в екологично чисти и енергийно независими райони“, казва проф. Костадинов.
Акцентът пода върху три основни момента – енергийна ефективност, слънчева енергия и запазване на енергията в различни инструменти.
Ще бъдат генерирани 30 иновационни проекта, по 10 от всяка страна, които ще бъдат оценени от вътрешни оценители и ще бъдат предложени на регионалните и националните власти за финансиране и изпълнение. Като резултат се очаква обликът на тези региони да се промени.
Южната ни съседка притежава огромен брой фотоволтаични системи, но заедно с това страната вече присъства на европейската карта на мащабните водородни проекти с проект, който гръцкото правителство финансира в област Западна Македония.
"Ако бяхме сравними в седма рамкова програма, то в програма "Хоризонт 2020" Гърция ни превъзхожда с 10 пъти повече проекти и средства, които са спечелили, които са над 1 млрд. и 300 млн. евро", допълва проф. Костадинов.
Според него липсата на национална политика за научни изследвания е причината България да изостава сериозно.
"Съхранението на енергията е важен елемент в прехода, но той трябва да се извършва по един от тези известни начини – с водород, с ВЕЦ и с други начини за използване на енергията“, казва още проф. Костадинов.
Чуйте подробности в звуковия файл.
Асоциацията на българската авиационна индустрия (АБАИ) връчи своите традиционни годишни награди. Отличена от АБАИ в категория "Медии" е водещата на "Нашият ден" Нина Цанева, която заслужено получи грамота "Гласът, който вдъхновява". С представянето на теми, свързани с авиационното дело в България, Цанева се превърна в истински глас на..
Отвеждаме слушателите на "Нашият ден" в Париж, където Българското неделно училище "Иван Вазов" създаде коледен подарък за българските семейства от цял свят. Янета Димитрова , заместник-директор на училището и преподавател по БЕЛ разказва какво можем да открием на страниците на международния коледен брой на вестник "Вазовчета", създаден от..
В "Нашият ден" представяме две коледни инициативи на студентите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" , които за поредна година ще стоплят сърцата на куп непознати възрастни хора и деца. За десети път Студентски съвет при СУ организира най-топлото си събитие, като приканва студенти, преподаватели и приятели на Алма Матер да се..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които осъзнаваме, че ни пречат. Реакциите ни, породени от страх относно бъдещи събития, зачестяват в съвременното общество. След годините на пандемия нивата на тревожност са повишени не само по отношение..
"Хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) често остава незабелязано, докато не достигне до сериозни и необратими стадии. Пациентските организации в България алармират за необходимостта от промени в здравната система, които да осигурят навременна диагностика и лечение на това заболяване. Христина Николова, представител на Асоциацията на пациентите с..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
"Какво отлагате на ежедневна база?", пита психотерапевтът Алис Русева и съветва това да бъде първият въпрос към себе си при симптоми на тревожност, които..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
