Протойерей Владимир Дойчев и неговата книга за миговете

Това е събитие от онези, които не влизат в реда на новинарските емисии. Този факт обаче не го прави маловажно. Напротив, много е важно. Образно, може да се определи като едно пролетно почукване на кълвач по кора на дърво. Почукване, с което безпогрешно биват откривани пострадали и болни участъци под кората. Биват измъквани разни червейчета и дървояди. В крайна сметка дървото не боледува. Та това събитие е същото такова пролетно почукване – само че със слово дълбае позагрубялата от грижи и болежки и по-големи и по-малки житейски бури кора на душите ни.

Става дума за книга, която имаше своето официално представяне в Софийска митрополия, озаглавена е "Храмът е сърце". Неин автор е протойерей Владимир Дойчев, енорийски свещеник в храмовете "Св. Преподобни Наум Охридски“ и в "Св. Въведение Богородично“ в столичния квартал "Дружба“.

Мнозина от вас вероятно са чели написани от него неща, защото това е четвъртата му книга, или пък са слушали негови проповеди. А на тези от вас, които още не са, нека запомнят негово име, струва си, не защото той има добро и силно перо. А защото, отец Владимир Дойчев е духовник, който има очи за проповедите, които Бог е закодирал навсякъде около нас. И умее да ги разказва в книгите, но най-вече в Храма, защото Храмът е сърце. 

А тази книга, тя едновременно е огледало, в което можем да видим гротескни форми на собственото си самохаресване, и в същото време е копнеж по невидимото и вечното. По онова и в същност по онзи Безначалния, който е сърцето на Храма.

Нека чуем какво сподели на официалното представяне на книгата нейния автор, за причинете да я напише, за миговете и мислите, които е уловил между страниците ѝ и за диагнозата коронавируса, но в една неочаквана светлина.

Чуйте повече в звуковия файл.