Втори февруари е Световен ден на влажните зони и цели опазването на тези изключително ценни екосистеми. Начинанията, които се инициират на Световния ден на влажните зони, са предназначени да привлекат вниманието на обществеността и правителствата по света върху стойността на влажните зони за поддържане на устойчивото развитие на нашата планета.
Конвенцията за влажните зони (Convention on Wetlands), които са от международно значение главно като местообитание на водолюбиви птици, е подписана на 2-ри февруари през 1971 година в град Рамсар (Иран), и от тогава е известна като Рамсарската конвенция. Основната цел на Рамсарската конвенция се явява опазване и рационално използване на влажните зони като средство за постигане на устойчивото развитие в целия свят. Световен ден на влажните зони е честван за първи път през 1997 година.
В Световния ден на влажните зони "Нашият ден" обръща поглед към значението им за опазване на баланса на екосистемите. Какви са проблемите и предизвикателствата пред опазването на влажните зони днес, коментират Айлин Хасан, експерт в Дирекция Национална служба за защита на природата в Министерство на околната среда и горите (МОСВ), и Иван Христов, хидробиолог, експерт и част от екипа на WWF, участник в проект, свързан с Драгоманското блато.
Айлин Хасан смята, че е важно да се говори за съхраняването на влажните зони, защото това са едни от най-застрашените и най-уязвимите екосистеми на планетата. А в същото време ползите, които предоставят, са огромни. Неслучайно от 2021 г. 2 февруари се отбелязва под егидата ООН. Всяка година денят се отбелязва под определена тема – тази година темата е "Време е да възстановим влажните зони". Анализите показват, че повече от 80% от влажните зони са изчезнали от 1700 г. насам, а темповете се ускоряват. От 1970 г. насам най-малко 35% от влажните зони са загубени. Загубата на тези екосистеми е свързана със загубата на биологичното разнообразие. Статистиката показва, че 25% от сладководните видове са изправени пред изчезване."
Иван Христов дава определение на "влажна зона": "Под влажна зона ние разбираме всички места по земята, където временно или пък постоянно имаме повърхностна вода – това са езерата, блатата, реките и крайбрежните морски зони. Те са много важни за контролиране на процесите в екосистемите и техните околни територии. Те спомагат за процесите на кръговрата на водата и както вече сме свидетели на климатичните промени, когато има наводнение, те притъпяват пика на високите води. Там, където има запазени влажни зони, щетите от наводненията (като правило) са по-малки. Влажните зони отново идват на помощ и при сушите – те са този буфер, съхранил вода, която постепенно отделя в околните територии. Влажните зони са най-продуктивните екосистеми изобщо на земята. В биогеографския район, в който попада България, първичната продуктивност от влажните зони е несравнимо по-висока. Те са много важен елемент и в кръговрата на парниковите газове – в тях се улавят големи количества въглерод под формата на органична материя. Така влажните зони имат и допълнителен принос към контролиране на процесите, свързани с климата."
Още подробности за възстановителните дейности по влажните зони у нас, за Чокльовото блато, възстановено през 1981 г. по инициатива на местните хора; за езерото Сребърна и подобряването на неговия воден режим; за самовъзстановилата се влажна зона след политическите промени през 1992 г. Драгоманското блато – едно от последните опазени карстови блата на Балканския полуостров – се самовъзстановява след спирането на помпената станция; за Атанасовското езеро, създадено отдавна за борба с маларията – чуйте целия разговор от звуковия файл.
Снимка – www.worldwetlandsday.org

Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата за богаташа и бедния Лазар. Християнинът не следва да се съобразява с икономическите, обществените, верските и други различия, а да постъпва по закона на любовта. Бог ни е приел такива, каквито сме,..
Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по програма "Христо Ботев". Контекстът на форума "Очевидно е, че имаме проблем на Изток, говоря за Русия. Но регионалната заплаха отива доста по-далеч. Русия обяви България за неприятелска държава и..
Извън добре познатите имена на пр. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и Неофит Бозвели, има и друга, по-малко разказвана страна на българското будителство – онази, която принадлежи на представители на останалите вероизповедания. Безспорно, Българското възраждане започва с православните духовници и книжовници, които превръщат манастирите в..
Село Веселие се намира в община Приморско и в него живеят около 500 човека. Разположено е в долина, близо до река Ропотамо, в Странджа планина и е на 30 километра от областния си център Бургас. За съществуването на живот от дълбока древност около селото свидетелстват останките на няколко калета. Недалеч от селото се намира местността "Куманският юрть",..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай Стайков , разследващ журналист от Антикорупционния фонд. Какво се случва "Това, което очакваме да стане, е да има нещо като върховенство на закона. Дори да не прекаляваме с "върховенство на..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg