Говорим за балканските войни, но и за войните като цяло, видени през очите на българските майстори на словото от началото на ХХ век. Първата Балканска война избухва при небивал народен ентусиазъм, смятана е за освободителна, възторгът е неописуем. По сетне тежките сражения, болестите и пораженията водят до покруса и друг тип литературна рефлексия, търсеща по-непоклатими духовни ценности. В творчеството на писатели като Иван Вазов, Йордан Йовков, Людмил Стоянов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, но и много други, днес почти забравени, този народен опит е уловен в цялата пъстрота на емоционалното му ветрило.
Литературният историк Катя Кузмова-Зографова разказва за военната тема в творчеството на Иван Вазов и Йордан Йовков, но и за автори, изгубили живота си на бойното поле като Димчо Дебелянов и Илия Иванов - Черен. Спира се и върху изследването на акад. Иван Радев за писателите ни през войните от 1912 до 1918 г., като обръща внимание на тезата на Радев за незаслуженото пренебрегване на тази литература през годините.
Стефанка Кръстева разказва за жените писателки Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева, Санда Йовчева, Екатерина Ненчева, Анна Каменова и др, някои от които не само с перо, но и като милосърдни сестри са дали своята лепта в националните изпитания.
Владимир Игнатов очертава широкия диапазон между т. нар. (според Иван Шишманов) "зоологически патриотизъм" у някои наши класици и писатели като Йовков и Константин Константинов – със странните им образи на неприемащи насилието и убийството герои като тези от разказите "Чудният" и "Затворникът". Той и Стоян Тачев се спират на творческото израстване на такъв позабравен днес писател като Стефан Руневски. Тачев освен това разказва за реалните прототипи зад разказа на Йовков "Белият ескадрон" и за необходимостта да добави в историческите си изследвания емблематични за военното време стихотворения от наши тогавашни поети.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
