Говорим за балканските войни, но и за войните като цяло, видени през очите на българските майстори на словото от началото на ХХ век. Първата Балканска война избухва при небивал народен ентусиазъм, смятана е за освободителна, възторгът е неописуем. По сетне тежките сражения, болестите и пораженията водят до покруса и друг тип литературна рефлексия, търсеща по-непоклатими духовни ценности. В творчеството на писатели като Иван Вазов, Йордан Йовков, Людмил Стоянов, Кирил Христов, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, но и много други, днес почти забравени, този народен опит е уловен в цялата пъстрота на емоционалното му ветрило.
Литературният историк Катя Кузмова-Зографова разказва за военната тема в творчеството на Иван Вазов и Йордан Йовков, но и за автори, изгубили живота си на бойното поле като Димчо Дебелянов и Илия Иванов - Черен. Спира се и върху изследването на акад. Иван Радев за писателите ни през войните от 1912 до 1918 г., като обръща внимание на тезата на Радев за незаслуженото пренебрегване на тази литература през годините.
Стефанка Кръстева разказва за жените писателки Дора Габе, Ана Карима, Мара Белчева, Санда Йовчева, Екатерина Ненчева, Анна Каменова и др, някои от които не само с перо, но и като милосърдни сестри са дали своята лепта в националните изпитания.
Владимир Игнатов очертава широкия диапазон между т. нар. (според Иван Шишманов) "зоологически патриотизъм" у някои наши класици и писатели като Йовков и Константин Константинов – със странните им образи на неприемащи насилието и убийството герои като тези от разказите "Чудният" и "Затворникът". Той и Стоян Тачев се спират на творческото израстване на такъв позабравен днес писател като Стефан Руневски. Тачев освен това разказва за реалните прототипи зад разказа на Йовков "Белият ескадрон" и за необходимостта да добави в историческите си изследвания емблематични за военното време стихотворения от наши тогавашни поети.
В миналото издание на "Покана за пътуване" художничката Петя Илиева разказа за най-луксозния и най-бедняшкия от мароканските хамами, които е посетила, но спомена, че от Рабат до Казабланка е отишла с влак. Сигурно и във вашето съзнание изниква картина как по покривите на вагоните като в Азия се возят хора, а между два коловоза се предават торби,..
Юлияна Атанасова е биолог и главен асистент в Националния център по заразни и паразитни болести. Тя, заедно със свои колеги, работи по проект за откриването на нетуберкулозни микобактерии в пещерен биофилм и карстови води в България. "След като приключим проекта, очакваме да продължим с идентифицирането на нетуберкулозните микобактерии, но..
Кореспондентът на "Покана за пътуване" в Испания Бойка Велинова този път ни отвежда чак до Южна Америка, за да ни разкаже как празнуват Великден в Гватемала и Бразилия. Тя не умее да стои в зоната на комфорта и да обуздава любопитството си към живота, затова си причинява дълги пътешествия из целия свят, които след това споделя с удоволствие. Посетила..
Това е каузата на Диляна Денева, консултант по достъпна среда с международен опит. Завършила е психология в британския университет The Open University . Между 2013 г. и 2018 г. работи като координатор на различни проекти, свързани с достъпността и социалното включване на хората с увреждания в европейската неправителствена организация European..
В предаването "Време за наука" по традиция търсим смисъла зад научните открития, които променят начина, по който възприемаме себе си и света. Един от повтарящите се принципи, който учените все по-често потвърждават, е т.нар. закон "Колкото повече, толкова повече" – особено що се отнася до човешкия мозък. Колкото по-дълбоко навлизаме в невронауките,..
Режисьорският дебют на Боян Крачолов на Голяма сцена в Народения театър вдигна публиката на крака три поредни вечери. Причината са изумителните..
Най-старият музей в югозападна България - Археологическият музей в Сандански, е домакин на предаването "Семейно радио" в края на април.Изнесеното студио е..
Село Горна Митрополия се намира в община Долна Митрополия, област Плевен. Името на селището идва от думите Митра (бог Митра) и полис (град) – и значението..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
