Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Училищни литературни клубове за четящи и мислещи млади хора

Снимка: Йоан Константинов

По някаква странна и изкривена логика разговорът за литературата и родния език като учебен предмет се върти най-вече около резултатите на външни оценявания, списъците от задължителни автори и произведения, тестове с отворени и затворени въпроси, точки, оценки и… функционално неграмотни, нечетящи, трудно изразяващи се зрелостници. Някъде между отдавна изживялата времето си представа за учебна програма, единните стандарти и заветните точки за прием в гимназия и матура като че ли напълно се забравя какво е литературата и какво е предназначението ѝ, какво трябва да знаем за езика и още повече как да си служим с него.

Картината би била отчайваща без късчетата отвоювана нормалност от учители с висок дух, талант и любов към децата и чудото на словото. А децата ни имат въпроси, съмнения, желание за изява, сверяване на критериите, споделяне на впечатления и чувства. Ако учебните часове по български език и литература не стигат или не предразполагат за това, остава времето след редовните занимания. Някои ученици имат щастливата възможност да се включат в литературен клуб.

В профилираната езикова гимназия "Екзарх Йосиф I" в гр. Ловеч отскоро действа клуб "Четящият човек". Негова създателка и ръководителка е учителката по български език и литература Петя Ангелова. Идеята зрее отдавна и е естествено продължение на свободните разговори с гимназистите, за които междучасията все не стигат. По време на месечните сбирки на клуба младите читатели споделят впечатления, идеи и мисли, породени от предварително избрана книга. Когато човек знае, че е свободен да изкаже позиция, да създаде текст без да е задължен да се придържа към определена структура, без да има оценка, той се отпуска и това е различното от редовните часове, които се вместват в определена рамка, смята учителката.

Освен с преподавателската си работа в добричката езикова гимназия "Гео Милев" Дияна Боева е позната като журналистка и писателка с издадени романи, разкази и др. В училищния клуб по творческо писане, който ръководи, участват младежи с различни интереси, не задължително свързани с литературата. Независимо с какво ще се занимават в живота си нататък, участниците в клуба са преди всичко четящи хора, способни да се изразяват устно и писмено, почувствали свободата, която литературата дава. Дияна Боева организира и литературни четения, изследователски лаборатории към Ученическия институт на БАН.

Кои са авторите и произведенията, които избират за своите ученици, с какво заниманията в клубовете се различават от редовните часове и какви качества развиват у младите – чуйте повече в разговора с Петя Ангелова и Дияна Боева.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05