Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Излезе сборникът в чест на професор Светлина Николова

Светлина Николова
Снимка: @KiriloMetodievskiNaucenCentrPriBan

Освен традиционния Трифон Зарезан и привнесения св. Валентин, на 14 февруари се пичита и Успението на св. Кирил, създателя на първата славянска азбука и, заедно с брат си св. Методий, основоположник на славянската писмена култура, в чиято основа е езикът на българските славяни, т.е. на нашите далечни предшественици. По традиция денят се отбелязва тържествено от Кирило-Методиевския научен център на БАН. Тази година акцент в честването беше представянето на сборника "А на жената бяха дадени крила", издаден в чест на личния юбилей на дългогодишната директорка на Центъра и уважавана специалистка по палеославистика проф. Светлина Николова.

Сборникът излиза като специално издание на списание Palaeobulgarica и е израз на уважението на колегията към научното дело на професор Светлина Николова, която е сред доайените на световната палеославистика и кирилометодиевистика. Изданието съдържа 51 статии на английски, български, немски, руски и хърватски език от видни представители на славистиката и българистиката от 12 държави: България, Великобритания, Германия, Гърция, Израел, Италия, Литва, Нидерландия, Полша, Русия, Словакия и Хърватия.

Проф. Николова несъмнено има определяща роля за дейността на КМНЦ в продължение на няколко десетилетия, както и за утвърждаването на водещата позиция на българската кирилометодиевистика. До голяма степен на нейните усилия и всеотдайност се дължи отличното представяне на Центъра при международната оценка на Българската академия на науките, както и запазването на самостоятелността му.

В интервю за предаването "За думите", в което проф. Николова е участвала неведнъж през годините, тя разказва за своите университетски преподаватели, учени от световна величина, които предопределят научния ѝ път, за битките и предизвикателствата пред българските кирилометодиевисти, за отстояването на научната истина сред превратностите на злободневната политика и за надеждата ѝ новите възможности за достъп до информация и техническите улеснения за младите учени да ги стимулират да продължат изследването на източниците и обогатяването на знанието за третия европейски книжовен език и литературна традиция.

Снимки: Кирило-Методиевски научен център на БАН
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05