Съвременният художник Георги Ружев, който умело смесва различни медии по свой бунтарски и автентичен начин, отново провокира с изложба в галерия Doza.
Нейното заглавие е "DARK ROOTS-NEW OUTLETS. THE ALTERNATION OF COMICS". Открива се на 23 февруари и може да бъде разгледана до 14 март в столичната галерия.
Артистът споделя: "Действителността създава ужасите. Силите на разложението всяват разложение. Тъмните сили обичат големите интелекти. Злото е вкоренено в доброто, защото е най-малкото от ужасите, които могат да се срещнат."
В постоянно променящата се реакция към социалната травма и готиката, и комиксите се занимават с изключения Друг. Интелектуално маргинализирани, смятани за литературен боклук, между тях се заражда сложна връзка; връзка, която разглежда съвременната култура, нейните ценностни ориентири, пропагандата в средствата за масова информация, предлагайки стилово изобилие, разкрепостени перспективи и най-важното – автентичност.
Изложбата се явява един вид възхвала на комиксовото изкуство.
Георги Ружев е едно от най-запомнящите се имена в съвременното изкуство у нас. Роден е през 1964 г., той смесва инсталация, пърформанс, авторска музика, анимация, включително 3D, 16-милиметрови филми, холограми, широкоформатни принтове и светлинен дизайн, за да преобрази различни възприятия и да им даде нов неподозиран живот и внушения.
Любопитно за Ружев е, че е участник в анархистките и пънк движения по време на обществените митинги и шествия през 90-те. Знаково е участието му в Третото Истанбулско биенале (1992) заедно с Любен Костов и Недко Солаков по предложение на Лъчезар Бояджиев и Яра Бубнова като асистент-куратор. Една от работите, които представя там, е негов портрет, където увива дългата си коса около лицето подобно на маска. Въпросният автопортрет онагледява манифеста на немските анархисти по въпросите на Източна Европа, 1991.
Повече за изложбата можете да научите от самия Георги Ружев и галеристката на Doza Милена Едвиг.
"Два века изкуство в България" е нов цикъл с популярни лекции, който обхваща културните и художествени процеси в страната от началото на XIX век до края на 90-те години на ХХ век. Техен организатор е Петко Желязов, водещ и модератор в платформата "Рацио" и Кристина Тужарова, дългогодишен лектор и основател на инициативата "История на изкуството..
Носталгично дивертименто Люлееше лятото своите тежки камбани. По устните лепнеше сладкият сок на живота. Светът нямаше сенки. В реката се стапяха бавно дори неясните очертания на хоризонта. Аз знаех, че този ден няма да се повтори, но времето беше отключило катинара си и тихия ход на нашата смешна история отмерваха не часове и..
Издателство "Библиотека България" обяви победителите от VI Национален литературен конкурс "Вие пишете, ние четем" . Над двеста автори участваха в тазгодишното издание на конкурса с поезия на тема: "Монолог на хвърления камък". С отзвук от завършилия VI Национален литературен конкурс в "Артефир" гостуват писателите и издатели Симеон Аспарухов и..
"Принцесата на Бухенвалд" е доказателство, че в историята на Втората световна война няма пощадени. Испанската авторка Ана Андреу Бакеро гостува в България, за да представи своя дебютен роман, разказващ печалната история на Мафалда Савойска – сестра на царица Йоанна Българска. "Попаднах на историята на Мафалда изключително случайно",..
Германско-австрийският писател Даниел Келман гостува в България, за да представи най-новия си роман "Светлина и сянка". Книгата излиза в превод на Жанина Драгостинова и разказва историята на австрийския режисьор Георг Вилхем Пабст, който добива слава с няколко големи филма от епохата на немския експресионизъм. Пабст остава спорна фигура и до днес..
След поредния четвърти опит на "Възраждане" да прокара в Народното събрание законопроекта си за регистрация на чуждестранните агенти, а пък ДПС-Ново начало..
В навечерието на освобождаването на поредните трима израелски заложници, според споразумението между Израел и Хамас, разговаряме в "Мрежата" с Димитър..
Преподавателката във Факултета по математика и информатика на Софийския университет коментира идеята на министъра на образованието и науката Красимир..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg