Съвременният художник Георги Ружев, който умело смесва различни медии по свой бунтарски и автентичен начин, отново провокира с изложба в галерия Doza.
Нейното заглавие е "DARK ROOTS-NEW OUTLETS. THE ALTERNATION OF COMICS". Открива се на 23 февруари и може да бъде разгледана до 14 март в столичната галерия.
Артистът споделя: "Действителността създава ужасите. Силите на разложението всяват разложение. Тъмните сили обичат големите интелекти. Злото е вкоренено в доброто, защото е най-малкото от ужасите, които могат да се срещнат."
В постоянно променящата се реакция към социалната травма и готиката, и комиксите се занимават с изключения Друг. Интелектуално маргинализирани, смятани за литературен боклук, между тях се заражда сложна връзка; връзка, която разглежда съвременната култура, нейните ценностни ориентири, пропагандата в средствата за масова информация, предлагайки стилово изобилие, разкрепостени перспективи и най-важното – автентичност.
Изложбата се явява един вид възхвала на комиксовото изкуство.
Георги Ружев е едно от най-запомнящите се имена в съвременното изкуство у нас. Роден е през 1964 г., той смесва инсталация, пърформанс, авторска музика, анимация, включително 3D, 16-милиметрови филми, холограми, широкоформатни принтове и светлинен дизайн, за да преобрази различни възприятия и да им даде нов неподозиран живот и внушения.
Любопитно за Ружев е, че е участник в анархистките и пънк движения по време на обществените митинги и шествия през 90-те. Знаково е участието му в Третото Истанбулско биенале (1992) заедно с Любен Костов и Недко Солаков по предложение на Лъчезар Бояджиев и Яра Бубнова като асистент-куратор. Една от работите, които представя там, е негов портрет, където увива дългата си коса около лицето подобно на маска. Въпросният автопортрет онагледява манифеста на немските анархисти по въпросите на Източна Европа, 1991.
Повече за изложбата можете да научите от самия Георги Ружев и галеристката на Doza Милена Едвиг.
Поредната трета книга на Ваньо Стоилов , озаглавена "Ноти от мелодията на живота" вече е на книжния пазар. "Книгата съдържа очерци и интервюта с хора, които съм взимал в годините между 1980 и 2024", разказа Ваньо Стоилов, който е кореспондент на в. "24 часа" за област Стара Загора и се занимава с журналистика вече 45 години. Десет са публикациите..
До 28 септември в Националната галерия "Квадрат 500" може да бъде разгледана изложбата на Лъчезар Бояджиев "Във ваканция… Corpus Equorum". В нея съвременния артист показва огромната си колекция от изображения на конни паметници от стотици точки по света, от които авторът на шега е премахнал ездачите. Куратори на изложбата са Овюл Дормушоглу и Джоана..
Йеле Крингс е фотограф, писател и режисьор, който е реализирал проекти по целия свят. Негови творби са награждавани и публикувани в National Geographic, The Economist и The Guardian. Тази вечер на сцена "Централни хали" ще бъде открита изложбата му "Железни хора", представяща войната в Украйна през реалния живот на железопътните работници и техните..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си издание "Море от светлини" фестивалът ще преобрази със светлинното изкуство не само градската среда, но и едни от най-завладяващите природни забележителности на брега на Южното ни Черноморие...
Седмица преди едно от най-значимите културни събития за годината в България – турнето на "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра", в рубриката "Разговорът" срещаме публиката с концертмайстора на формацията – изключителната цигуларка Таня Джарова-Салюстио. Родом от България, живееща и творяща във Виена, Джарова не само е майка на четири деца, но и водеща..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg