Кога сме склонни да проявим най-лошото или обратно – най-доброто – от природата си? Как действаме, когато сме подложени на хроничен стрес? Как избираме съюзници и кога се обединяваме с някого срещу общ противник? – тези и още много други въпроси изследва сериалът "Последните оцелели", който приковава милиони почитатели от поне три поколения пред тв екрана с историята за зомби апокалипсис. Оказва се, че и от подобен банален материал, може да се създаде вълнуващо, богато и наситено филмово преживяване. Но освен мощен сценарен, операторски, режисьорски и актьорски талант зад сюжета на "Последните оцелели" има и наука.
Страховитата гъба кордицепс, която заразява хората, прояжда ги отвътре и ги превръща в зомбита наистина съществува. Понякога природата е по-причудлива и от най-разюзданото въображение и кордицепсът е потвърждение на това. Той наистина причинява огромни вреди, а освен това разполага със стратегия, която му позволява да разгръща унищожителни си потенциал, за щастие не върху хора, а върху листорезни мравки, обитаващи най-вече места с тропически климат. Дали вследствие на климатичните промени кордицепсът може да се пренесе и да премине в човека и дали може да зарази храната и водата ни – разказва Никола Кереков в "Науката не спи".
За добро или лошо, не всичко в сериала е подчинено на научната логика и някои от нещата са наистина невъзможни, други пък натискат болен нерв в колективното въображение от последните няколко години.
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две магистратури – една в Техническия университет във Варна, но в същото време учи магистратура и в..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски" филм. Защото отговорността на по-силния пол винаги е била не само в полза на собственото здраве, но..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми с..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg