Кога сме склонни да проявим най-лошото или обратно – най-доброто – от природата си? Как действаме, когато сме подложени на хроничен стрес? Как избираме съюзници и кога се обединяваме с някого срещу общ противник? – тези и още много други въпроси изследва сериалът "Последните оцелели", който приковава милиони почитатели от поне три поколения пред тв екрана с историята за зомби апокалипсис. Оказва се, че и от подобен банален материал, може да се създаде вълнуващо, богато и наситено филмово преживяване. Но освен мощен сценарен, операторски, режисьорски и актьорски талант зад сюжета на "Последните оцелели" има и наука.
Страховитата гъба кордицепс, която заразява хората, прояжда ги отвътре и ги превръща в зомбита наистина съществува. Понякога природата е по-причудлива и от най-разюзданото въображение и кордицепсът е потвърждение на това. Той наистина причинява огромни вреди, а освен това разполага със стратегия, която му позволява да разгръща унищожителни си потенциал, за щастие не върху хора, а върху листорезни мравки, обитаващи най-вече места с тропически климат. Дали вследствие на климатичните промени кордицепсът може да се пренесе и да премине в човека и дали може да зарази храната и водата ни – разказва Никола Кереков в "Науката не спи".
За добро или лошо, не всичко в сериала е подчинено на научната логика и някои от нещата са наистина невъзможни, други пък натискат болен нерв в колективното въображение от последните няколко години.
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27 път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Наскоро проф. Златозар Боев представи най-новата "звезда" в експозицията на Националния природонаучен музей – 3D модел на птицата Додо, емблематичен вид за учените и природозащитниците, който поставя началото на печалната поредица на изчезналите от лицето на Земята видове животни – жертви на човешкото безразсъдство, алчност и непросветеност. Ще се..
Мултимедийният албум "Антарктически приказки" на Теодосий Спасов и Християн Цвятков е продължението на музикално-поетичния спектакъл със същото име, който..
Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI)..
Какво прави скандинавското кино толкова различно? Това е темата на разговора с киноведа Мирела Василева – автор на книгата " Скандинавското кино –..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg